Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]

Чувствах се странно да вървя из празната къща Напомняше ми за тази на Меган, когато отидох там сякаш и самата къща бе умряла.

Бях сигурна, че въпреки отворените и изпразнени кашони и кутии, все още са останали някакви вещи. И тогава осъзнах, че търся коледен подарък за Мат. Джони щеше да получи бейзболните карти. Мама -шоколадовите бонбони. Но исках и по-големият ми брат да има нещо.

По пода бяха пръснати стари чаршафи и покривки, купчини овехтели дрехи, нищо, което би могло да свърши работа.

Когато за пръв път се качих на тавана, беше претъпкан с кутии и кашони, но всичко беше подредено. Сега вътре цареше истински хаос. Не че имаше някакво значение. Претършувах купчините кутии и кашони, прерових разпилените вещи. И накрая открих нещо, които бих могла да подаря на Мат.

Бяха десетина молива с различен цвят от стар комплект за оцветяване. Всички картини бяха старателно оцветени, но гърбовете им бяха празни, така че реших да ги взема.

Докато беше в училище, Мат обичаше да рисува. Не бях сигурна дали той си го спомня, но аз - да, защото ме бе нарисувал, докато изпълнявам задно въртене - много по-добре, отколкото някога съм го правила. Мама много хареса картината и искаше да я окачи, но се срамувах, защото всъщност не бях истинската аз, нацупих се и се разсърдих и тя се отказа от идеята. Предполагам, че е запазила рисунката, но не зная къде я е скрила.

По някое време Мат щеше да спре да сече дърва и тогава можеше отново да рисува, за да разнообразява философските си занимания.

Продължих да ровя из разхвърляните предмети, но не открих нищо по-хубаво от моливите. Затова благодарих на госпожа Несбит и се върнах у дома. Промъкнах се през предната врата и се качих в спалнята си, за да скрия комплекта за оцветяване, преди да се върна в слънчевата стая.