Само един поглед [bg]

Като за този час от деня уличното движение не беше претоварено. Мостът Джордж Уошингтън все още гъмжеше от полицаи — мярка, въведена след 11-и септември. Пресконференцията щеше да се състои в хотел „Краун Плаза“ до Таймс Скуеър. Веспа й каза, че първоначално се обсъждало да я направят в Бостън, което би било по-уместно, но някой от хората на Лерю възразил, че ще е прекалено натоварваща такава близост до мястото на произшествието. По този начин се надявали и по-малко членове на потърпевшите семейства да дойдат в Ню Йорк.

Крам я остави и отиде да паркира. Грейс стоеше на улицата и се мъчеше да измисли някакво решение, когато чу иззвъняването на телефона си. Погледна кой е. Непознат номер с код 6-1-1. Доколкото си спомняше, беше на Бостън.

— Ало?

— Здравейте. Обажда се Дейвид Роф.

— Кой?

— Ами сигурно ме знаете от блога като Крейзи Дейви. Получих имейла ви. В неудобно време ли се обаждам?

— Не, никак даже — Грейс се улови, че почти вика. — Благодаря, че ми се обаждате.

— Стори ми се, че се отнася за нещо важно.

— Наистина е важно. В блога си споменавате рок група с името „Оллоу“.

— Точно така.

— Мъча се да събера всевъзможни сведения за тях.

— Не мисля, че бих могъл да ви помогна кой знае колко. Видях ги тогава вечерта. С приятелите ми отидохме там да поразпуснем. Запознахме се с момичета, танцувахме и доста пихме. След това разменихме по някоя приказка с членовете на групата. Затова съм запазил спомен за нея.

— Казвам се Грейс Лосън. По мъж. Той е Джак.

— Лосън? Така се казваше единият, да. Помня го.

— Бяха ли добри?

— Истината е, че не си спомням добре, но мисля, че по-скоро да. Щом като ми създадоха настроение да пия, след което имах такъв махмурлук, че и сега като си спомня, ми се гади. Изненада ли му готвите?

— Каква изненада?

— Ами някакъв вид приятно парти за отминалите дни…

— Не, просто се опитвам да намеря сведения за хората от тази рок група.

— Би ми се искало да помогна. Но не мисля, че работиха дълго време заедно. Никога повече не чух за тях, освен че по-късно май са имали краткотраен ангажимент в „Изчезналата таверна“ в Манчестър. Само това знам, съжалявам.

— Благодаря, че се обадихте.

— Няма защо. О, чакайте. Сетих се нещо интересно.

— Какво?

— В Манчестър са били подгряваща група на „Стил Найт“.

За да не се пречка на забързаните минувачи, Грейс се дръпна до стената.

— Нищо не ми говори името на тази група.

— Предполагам, че е известна само на музикалните маниаци. Но, доколкото знам, и „Стил Найт“ не е просъществувала дълго. Поне не в тогавашния си състав. — По линията се чу пука не, което обаче не попречи на Грейс да чуе съвсем ясно следващите думи на Крейзи Дейви: — Но фронтмен им беше Джими Екс.

Грейс насмалко да изпусне мобифона си.