Легенда за камъка
- Автор: Хюгарт Бари
- Серия: chronicles of master li and number ten ox #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Легенда за камъка». Краткое содержание книги:
— И тази е готова — прошепна Господарят Ли.
Вратата се отвори и Господарят Ли не я затвори зад гърба ни, за да улесни Лунното момче. Изтичахме през градината към четвъртата врата. Престанахме да чуваме тежкото пристъпване. Чух обаче звук, от който косите ми настръхнаха.
Един дявол шумно душеше въздуха. Явно, бе усетил миризмата на жива плът. Последва ръмжене, подобно на леко приглушена гръмотевица. Господарят Ли ускори бърникането в бравата, но и тя се оказа трудно податлива. Когато чух, че стъпките се доближават към нас, разбрах, че този път няма да успеем. Взех огромен сив камък, който реших да използвам като оръжие. Отместих с ръка няколко клонки и едва сподавих вика си.
Този дявол щеше да всели ужас дори и у великия Ер Лан. Бе висок поне десет стъпки. Мускулите му наподобяваха стоманени въжета, а шиповете му щяха с лекота да разпорят и най-огромния тигър. Имаше остри зъби, по размерите си наподобяващи притежаваните от чудовищата, които понякога се откриват в монголските ледници. Ноздрите му трептяха гневно, а яркочервените му очи издаваха желанието му да се напие с кръв. Скован от страх не можах да помръдна. В един момент усетих, че вече не съм сам. Беше се явило Лунното момче. Пое си дъх и изправи рамене. След още десетина крачки чудовището щеше да достигне открита поляна, откъдето можеше да се види как Господарят Ли се занимава с ключалката. Лунното момче обаче вече се бе запътило към дявола и го пресрещна. Той го погледна изумено и шиповете му настръхнаха, готови да нанесат смъртоносен удар.
Лунното момче се усмихна и в сивото небе се появи светлосиня ивица. Лунното момче се усмихна още по-широко и две сиви цветя придобиха розов оттенък. Лунното момче присегна нагоре и погъделичка чудовищното създание под брадичката.
— Ела с мен, сладур — измърка Лунното момче и поведе дявола зад един храст.
Глава 20
Господарят Ли бе загубил доста време за отварянето на четвъртата и петата ключалка. Тъкмо се бе заел с шестата, когато чухме нечии стъпки зад гърба си и видяхме как по пътеката се задава куцукащ елегантен младеж. Бе побледнял и явно отпаднал, но събра сили да ни приветства с изящен жест.
— Адът не е чак толкова неприятно място, колкото го изкарват. Би трябвало да го навестявам по-често — рече той.
Отвърнах му с три големи и девет малки поклона.
— Велики Буда! На онова божествено създание оная работа му е като мачтата на императорския флаг, който видях при погребението на генерал Чин! — промърмори с развълнуван глас Лунното момче. — Хайде да се изнасяме по-бързо, че този красавец може да реши да повтори и да започне да ни търси.
— Лунно момче, изковаването на отличие, достойно за теб, ще бъде едно от предизвикателствата на сегашното хилядолетие — каза Господарят Ли. — Би трябвало за тази цел да прибегнем до услугите на развратника Дън, а пък общуването с такав човек би могло да вкара всички ни в затвора.
Ключалката изщрака и ние бързо прекосихме градината и отидохме при седмата и последна порта. За щастие, нейната брава се оказа твърде проста и успяхме да се измъкнем тъкмо в момента, когато отново се чуха тежки стъпки и нечий гръмовит глас изрева гальовно: „Къде си, красавецо?“ Бързо се шмугнахме през един прозорец и се оказахме в двореца.
Прекосихме дълъг коридор и се озовахме в огромно помещение, където безбройни армии от чиновници пишеха съсредоточено в гигантски тефтери. Над входа имаше надпис — „Съдебен състав на Деветото кралство на мрака“. Пооправихме се и изтупахме дрехите си от полепилите се сиви листа и мръсотия. Отново издигнах с гордост държавническия чадър, Господарят Ли се намести под него и се отправихме към предверието. Бяхме обградени от непрестанно сновящи насам-натам тълпи от загрижени бюрократи. По едно време успях да зърна бегло един от кралете на Яма — тъмен коронован силует, седнал на трон, обграден от чиновници и царедворци. Във всички велики бюрокрации чиновниците винаги са прекалено важни и прекалено заети, за да те удостоят с поглед, така че с Господаря Ли преминахме без затруднения покрай безкрайни поредици от врати, докато стигнахме до една с табела „Ковчежник на Деветото кралство на мрака“. Господарят Ли блъсна вратата и влязохме. Вътре също бе изпълнено с безброй заети чиновници, които подминахме. Накрая се озовахме пред призрак с лице на акула, работещ трескаво едновременно с две сметала. От деветте копчета на копринената му шапка разбрахме, че пред нас е самият ковчежник. Рибешките му очи огледаха хладно Господаря Ли, неговите отличия и чадъра.