Триъгълникът на дракона
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Триъгълникът на дракона». Краткое содержание книги:
— Какво става?
— Теглото на кристала зависи от количеството светлина, на което е изложен. Колкото по-силна е светлината, толкова е по-лек.
Джак махна парчето плат. Наистина стана по-лек.
— Господи!
Карън взе кристала и го прибра обратно в торбата.
— Моят геолог би си продал душата, за да може да види това.
— Вече уредихме да го проучат. Всъщност в понеделник ще се върне геоложкият екип. Ще пратя резултатите на приятеля ви.
Джак знаеше, че това едва ли би задоволило Чарли. Прииска му се да беше успял да вземе проба от кристала на дъното.
— Сега е ваш ред — каза Карън. — Казахте, че ще донесете копие на надписа върху обелиска.
— Нося го — той потупа раницата си.
— Мога ли да го видя?
Джак сви рамене, наведе се и затърси бележника си. Най-накрая го откри и й го подаде.
Карън го отвори. Първата страница бе покрита с малки йероглифи. Тя тихо ахна.
— Ронго-ронго.
— Моля?
Карън бързо прелисти бележника. Четиридесет страници от него бяха запълнени със знаци.
— Никога досега не е правено подобно откритие — промърмори тя. Бележникът трепереше в ръцете й.
— Какво откритие?
Тя затвори бележника и му изнесе кратка лекция за надписите, открити на Великденския остров.
— В продължение на векове — завърши Карън — никой не е успял да ги преведе. Може би тук се намира ключът.
— Надявам се да ви е от полза — неуверено каза Джак, а мислите му препускаха.
Ако езикът е от Великденския остров, какво търси тогава върху кристална колона на шестстотин метра под водата? Мъчеше се да обедини различните късове информация. Възможно ли бе това да има някаква връзка с катастрофата на Еър Форс 1?
Преди да тръгне, не бе съобщил на Карън собствения си интерес от срещата — да намери връзка между странния кристал и Еър Форс 1. Изглеждаше му прекалено неестествено да сподели подобно нещо с непознат.
— Мислите ли, че ще успеете да разчетете написаното върху обелиска?
Карън стисна бележника. Загледа се през прозореца, потънала в мислите си.
— Не знам.
Десет минути по-късно бяха стигнали до жилището й — двуетажна къща с две спални, чиста и приятно прохладна. Карън се извини за неугледните мебели — в бежово и кафяво.
— Дадоха ми го обзаведен.
Джак обаче забеляза малките лични отпечатъци. Върху полицата имаше колекция от каменни статуетки и фетиши от Микронезия. В ъгъла бяха подредени четири грижливо поддържани саксии с бонсай. А върху вратата хладилника имаше снимки — семейство, приятели, ваканционни спомени, — закрепени с разноцветни магнити.
Джак последва Карън към банята. Когато тя мина покрай хладилника, всички магнити внезапно изпопадаха на пода и снимките се разпиляха из кухнята.
Карън стреснато отскочи настрани. Джак погледна хладилника, а после към нея. Стоеше, притиснала торбата към гърдите си.
— Мисля, че е от кристала. Показваше странни магнитни ефекти и по-рано.
За доказателство и направи знак да отстъпи. След като тя се отдалечи няколко крачки, взе един от магнитите и го доближи до вратата на хладилника. Той отново се залепи.
— Ама че шантаво! — каза Карън. — Нищо чудно че грабителите смятаха кристала за прокълнат.
— Прокълнат ли? — намръщи се Джак.
Тя също се намръщи и кимна към магнита.
— Май и двамата сме премълчали нещо. Настанете се и да вървим в лабораторията. Имаме много неща за обсъждане.
Джак бавно кимна.
Взе душ, избръсна се и облече широки панталони в цвят каки и лека риза с къси ръкави. Остави в раницата си само фотоапарата, бележниците, химикалки и клетъчния си телефон. Когато излязоха от къщата, светът му се стори по-приветлив. Университетът се намираше съвсем наблизо.
— Вече се обадих на Миюки — каза Карън. — Чака ни в лабораторията си.
Джак намести раницата на рамото си.
— Имате предвид професор Накано ли? Карън кимна.
— Тя има програма, която може да разчете писмеността. Докато вървяха, настъпи неловко мълчание. Джак го наруши.
— Е, разкажете ми как намерихте кристала.
— Дълга история — въздъхна Карън. Но все пак описа основните моменти — издигналите се от морското дъно пирамиди, засадата, бягството през подводния тунел.
Докато разказваше, Джак изпита нарастващо уважение към двете жени.
— И иманярите бяха същите, които нахлуха в кабинета на професор Накано?
Карън кимна.
— Но как е възможно да са знаели за кристала в пирамидата?
— Не съм сигурна, че са знаели. Знаели са само, че там има нещо. Нещо, което според тях е прокълнато.
Джак си помисли за катастрофата на Еър Форс 1 и се запита дали в твърденията на онези хора не се крие зрънце истина.