Триъгълникът на дракона
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Триъгълникът на дракона». Краткое содержание книги:
Джак я измъкна от неудобното положение.
— Благодаря. Приемам предложението ви. И без това мразя хотелите.
— Чудесно… чудесно… Е, да вземем такси.
Тя се обърна и го поведе. Джак я наблюдаваше. В момента, когато се бе хвърлила насреща му, тя му напомни за Дженифър. Не че двете си приличаха. С изключение на русата коса, антроположката с нищо не приличаше на Дженифър. Бе по-висока, прическата й — по-къса, а очите й — зелени. Освен това се държеше по различен начин. Крачеше отсечено и твърдо.
Въпреки това Джак усети познато излъчване. То направо струеше от нея и засенчваше външните разлики.
— Значи вие сте онзи астронавт — каза Карън, когато я настигна. — Спомням си новините. Героят. Господи, понякога така ми се иска и аз да ида там горе!
— Не бих казал, че ми хареса особено. Карън спря.
— О, извинявайте! Катастрофата. Изгубил сте приятелите си. Къде ми е умът?
— Всичко е минало — промърмори той с надежда да сложи край на този разговор.
Тя му се усмихна неловко.
— Съжалявам.
Когато продължиха, Джак смени темата.
— Американка ли сте?
— Всъщност канадка. Гостуващ преподавател. Жилището ми е недалеч от университета… собственост на факултета.
— Звучи добре. Бих желал да взема душ и да пристъпим веднага към работа.
— Разбира се.
Излязоха от терминала и Карън започна да си проправя път през потока. Стигна до отбивката и вдигна ръка. Таксито пристигна веднага. Тя отвори вратата.
— Хайде. Искам да стигнем до банката, преди да е затворила.
Джак се пъхна в малката кола. Карън каза на шофьора нещо на японски и седна до него.
— Щом искате да работите днес, първо трябва да взема нещо от трезора.
— Какво по-точно?
— Кристала.
— Държите го в банката?
Докато таксито се провираше през задръстването, тя го изгледа изпитателно. Джак забеляза в очите й, че нещо я гризе отвътре.
— Нямате татуировки по себе си, нали? — запита най-сетне тя.
— Защо?
Тя продължи да го гледа, очаквайки отговор.
— Е добре, имам. Бил съм тюлен.
— Мога ли да ги видя?
— Само ако искате да предизвикаме пътнотранспортно произшествие.
Тя отново пламна. Джак с мъка потисна усмивката си. Реакцията й започваше да му харесва.
— Хм, няма да е необходимо — промълви тя. — А татуировки на змии? Нещо от този род?
— Не. Защо?
Тя прехапа долната си устна.
— Имахме известни проблеми с едни хора, които се опитваха да ни откраднат кристалния артефакт. Имаха татуировки на змии по ръцете си. Затова настоях да ви посрещна лично. Трябва да сме предпазливи.
Джак дръпна нагоре ръкавите на якето си.
— Няма змии. Никъде, честна дума.
Тя му се усмихна и се отпусна на мястото си.
— Вярвам ви.
Не след дълго излязоха от магистралата. Табелите към университета бяха написани на японски и на английски. Карън се наведе напред и заговори на шофьора, който кимна. Тя му посочи следващия ъгъл до голяма сграда с емблемата на Токийската банка. Таксито спря.
— Веднага се връщам — каза Карън и изскочи навън. Джак остана в горещата кола. Със спирането на таксито въздухът замря, въпреки че прозорците бяха отворени. Мислите му отново се завъртяха около антроположката. От нея се носеше ухание на жасмин. Миризмата бе останала в купето. Не можа да се сдържи да не се усмихне. Може би пътуването не бе чак толкова лоша идея.
Карън се появи отново.
— Взех го. Ето — и му подаде малка кожена торба. Той я взе и едва не я изпусна. Тежестта го изненада.
— Доста е тежък, нали?
— Това ли е кристалът?
— Вижте сам.
Джак развърза кожените връзки и отвори торбата. На дъното й лежеше кристална звезда, по-малка от разтворената му длан. Дори на приглушената светлина в купето съвършената й изработка не можеше да не му направи впечатление. Не пропусна да забележи и друго — полупрозрачният кристал бе изпъстрен с лазурни и рубинени жилки.
— Същият е.
— Моля?
Той бръкна в торбата и извади находката.
— Готов съм да се закълна, че това е същият вид кристал като онзи, който открих на мястото на катастрофата.
— Кристалният обелиск с надписите ли?
— Именно.
Джак вдигна кристала и го изложи на пряка слънчева светлина. Страните му грейнаха във всички цветове на дъгата.
— Не забелязвате ли нещо странно в него?
— Какво имате предвид?
— Държите го с една ръка.
— Да, така е.
Карън извади черна носна кърпичка и покри с нея кристала. Ръката на Джак се отпусна надолу. Кърпичката сякаш тежеше пет килограма.