Хари Потър и стаята на тайните
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и стаята на тайните». Краткое содержание книги:
Легендите говорят, че при напускането си създава Стаята на тайните и единствено Наследника ще може да я отвори. Кой е той?
През втората учебна година в училището за магия и вълшебство „Хогуортс“ умът и силата на духа на Хари Потър са подложени на върховни изпитания. Новата среща със зловещия Волдемор е изключително драматична. Но Хари е магьосник! При това си има всеотдайни приятели…
И докато търсеха паяците не беше лесно, но сега вече едва ли щяха да успеят да издебнат учителите, за да се пъхнат незабелязано в момичешката тоалетна, която на всичкото отгоре беше и непосредствено до мястото на първото нападение.
Но още в часа по трансфигурация се случи нещо, което за пръв път от седмици ги накара да забравят за Стаята на тайните. Десет минути след началото на часа професор Макгонъгол им съобщи, че изпитите ще започнат на първи юни — точно след една седмица.
— Изпити ли? — простена Шеймъс Финигън. — Нима ще имаме изпити?
Силен трясък се чу зад Хари — вълшебната пръчка на Невил Лонгботъм се бе изплъзнала и бе отсякла единия крак на чина му. Професор Макгонъгол го възстанови само с един замах на своята пръчка и се обърна намръщена към Шеймъс.
— Единствената причина, поради която училището още не е затворено в сегашната обстановка, е за да ви даде необходимото образование — строго каза тя. — Ето защо годишните изпити ще се състоят както обикновено и аз се надявам, че вие вече се подготвяте усилено.
Да се подготвят усилено ли? На Хари и през ум не му бе минавало, че може да има изпити при тези условия в замъка. Из стаята се разнесе шепот на негодувание, от което професор Макгонъгол се навъси още повече.
— Професор Дъмбълдор ни нареди да поддържаме, доколкото е възможно, нормалната работа в училище — обясни тя. — И едва ли е необходимо да изтъквам, че това означава да установим колко сте научили през тази година.
Хари погледна към двете бели зайчета, които трябваше да превърне в домашни чехли. Какво бе научил през тази година? Не можеше да се сети за нищо, което би му било полезно по време на изпит.
Рон пък гледаше, сякаш току-що го бяха пратили да живее в Забранената гора.
— Представяш ли си как се явявам на изпити с ей това? — попита той, като посочи вълшебната си пръчка, която бе започнала да свисти шумно.
Три дни преди първия изпит професор Макгонъгол направи ново съобщение на закуска.
— Имам добри новини — каза тя и Голямата зала избухна, вместо да притихне.
— Дъмбълдор се връща! — радостно се провикнаха няколко души.
— Заловили сте Наследника на Слидерин! — изписка едно момиче от масата на „Рейвънклоу“.
— Отново ще има мачове по куидич! — развълнувано избоботи Ууд.
Когато врявата утихна, професор Макгонъгол каза:
— Професор Спраут ме уведоми, че мандрагорите най-сетне са узрели за рязане. Тази вечер ще можем да съживим онези, които бяха вкаменени. Излишно е да казвам, че поне един от тях ще може да ни каже кой или какво ги е нападнало. И аз се надявам, че тази страховита година ще завърши със залавянето на виновника.
Отново избухнаха възгласи. Хари погледна към масата на „Слидерин“ и въобще не остана изненадан, че Драко Малфой не се бе присъединил към шумотевицата. Рон обаче изглеждаше щастлив за пръв път от няколко дни.
— Тогава изобщо няма нужда да питаме Миртъл — каза той на Хари. — Хърмаяни вероятно ще има отговори за всичко, като я събудят. Само си представи как ще полудее, като разбере, че имаме изпити след три дни. Та тя изобщо не се е подготвила! Може би ще е по-добре да я оставят така, докато минат изпитите.
В този момент дойде Джини и седна до Рон. Изглеждаше напрегната и нервна и Хари забеляза, че кърши пръсти в скута си.
— Какво има? — попита Рон и си сипа още овесена каша.
Джини не отговори, но местеше поглед нагоре-надолу по масата на „Грифиндор“, а уплашеното й лице напомняше на Хари за някого, но не можеше да се сети за кого.
— Казвай де! — подкани я Рон, като я наблюдаваше.
Изведнъж Хари се сети на кого прилича Джини. Тя се клатеше напред-назад в стола си точно като Доби, когато се канеше да издаде забранена информация.
— Трябва да ти кажа нещо — смънка Джини, старателно отбягвайки погледа на Хари.
— Какво е то? — попита Хари.
Джини явно не можеше да намери точните думи.
— Казвай каквото има! — намеси се Рон.
Джини отвори уста, но не издаде звук. Хари се наведе и заговори тихо, та да го чуват само Джини и Рон.
— Нещо за Стаята на тайните ли е? Видяла ли си нещо? Да не би някой да се е държал особено?
Джини си пое дълбоко въздух и точно в този момент се появи Пърси Уизли, явно много уморен и изнемощял.
— Ако си се нахранила, Джини, ще седна на твоето място. Умирам от глад. Току-що свърши патрулното ми дежурство.
Джини скочи, сякаш бяха пуснали ток през стола й. Хвърли изплашен поглед към Пърси и изчезна нанякъде. Пърси седна и грабна една чаша от средата на масата.
— Пърси! — гневно се обърна към него Рон. — Тя тъкмо щеше да ни каже нещо важно.