Хари Потър и стаята на тайните
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и стаята на тайните». Краткое содержание книги:
Легендите говорят, че при напускането си създава Стаята на тайните и единствено Наследника ще може да я отвори. Кой е той?
През втората учебна година в училището за магия и вълшебство „Хогуортс“ умът и силата на духа на Хари Потър са подложени на върховни изпитания. Новата среща със зловещия Волдемор е изключително драматична. Но Хари е магьосник! При това си има всеотдайни приятели…
— Хари — пак се обади Рон, — мислиш ли, че изобщо има шанс тя да не е… Нали разбираш…
Хари не знаеше какво да му каже. Изобщо не си представяше как Джини би могла да е още жива.
— Знаеш ли какво? — каза Рон. — Според мен трябва да отидем да говорим с Локхарт. Да му разкажем каквото знаем. Той ще се опита да влезе в Стаята. Да му обясним къде според нас се намира този базилиск.
Тъй като не се сещаше какво друго могат да сторят, а и понеже искаше все пак да вършат нещо, Хари се съгласи. Всички грифиндорци около тях бяха толкова унили и така съчувстваха на братята Уизли, че не се и опитаха да ги спрат, когато напуснаха стаята и излязоха през отвора.
Мръкваше, когато стигнаха пред кабинета на Локхарт. Вътре ставаше нещо. Чуваха се стържене, тъпи удари и забързани стъпки.
Хари почука и изведнъж всичко утихна. После вратата се открехна съвсем лекичко и през процепа те видяха да наднича едното око на Локхарт.
— О, Потър… Уизли… — каза той и отвори вратата с още милиметър, — малко съм зает в момента… Но ако кажете набързо…
— Професоре, имаме сведения за вас — започна Хари. — Предполагаме, че ще са ви от полза.
— Ами… да не е доста… — Доколкото изобщо можеше да се види от лицето на Локхарт, той беше много притеснен. — Аз всъщност… ами… добре.
Той отвори вратата да влязат. Кабинетът му бе почти напълно оголен. На пода имаше два големи отворени куфара. В единия набързо бяха нагънати мантии в изумруденозелено, лилаво, тъмносиньо, а в другия бяха нахвърляни книги. Снимките от стените бяха натъпкани в кутии върху бюрото.
— Заминавате ли някъде? — попита Хари.
— А, да, всъщност… — смънка Локхарт, като дръпна от вратата един свой портрет в естествен размер и взе да го навива. — Спешно ме повикаха… няма как… трябва да ида…
— Ами сестра ми? — подскочи Рон.
— Е, колкото до това… много съжалявам — каза Локхарт и за да не срещне погледите им, отвори някакво чекмедже и се залови да изсипва съдържанието му в една чанта. — Никой не ви съчувства повече от мен…
— Вие сте учител по защита срещу Черните изкуства! — каза Хари. — Не можете да си тръгнете сега! Особено докато наоколо стават какви ли не тъмни неща!
— Да, но… когато се залових с тази работа… в длъжностната характеристика нямаше… Аз изобщо не очаквах…
— Да не сте намислили да бягате? — попита Хари с недоумение. — След всички онези подвизи, дето са описани в книгите ви?
— Книгите понякога заблуждават — загадъчно отвърна Локхарт.
— Ама нали вие сте ги написали! — кресна му Хари.
— Мило момче — започна Локхарт, като се изправи, — разсъждавай разумно. И половината от книгите ми нямаше да се продадат, ако хората не вярваха, че самият аз съм направил всичко, описано в тях. Никой не иска да чете за някакъв грозен стар магьосник от Армения, дори да е спасил цяло село от върколаците. Та той би изглеждал ужасно на корицата! Облечен е без всякакво чувство за естетика. А пък магьосницата, дето пропъди оня призрак, имаше заешка устна. Е, как може… хайде де…
— Значи вие само сте използвали онова, което други са направили? — недоумяваше Хари.
— Хари, Хари — заклати глава Локхарт, — нещата изобщо не са така прости. И аз съм направил големи усилия. Нали трябваше да намеря всички тези хора. Да ги разпитам как са успели да направят това, което са извършили. А после трябваше да им направя магия за забрава, за да не си спомнят повече, че те са го направили. Аз най-много се гордея със своите магии за забрава. Да, да, наистина беше много работа, Хари. Не мисли, че знам само да давам автографи и да си правя рекламни снимки. Искаш ли слава, трябва да се подготвиш за тежка работа.
Той затръшна капаците на куфарите си и ги заключи.
— Я да видим… Май това е всичко. Да. Остава да направя още едно нещо.
Той измъкна вълшебната си пръчка и се обърна към тях.
— Ужасно съжалявам, момчета, ама трябва да ви направя магия за забрава, за да не раздрънкате тайните ми наоколо. Че тогава няма да продам нито една книга повече…
Хари махна с пръчката си точно навреме. Локхарт още не бе вдигнал своята, когато Хари извика: „Експелиармус!“
Локхарт политна назад и падна върху куфара си. Пръчката му отхвръкна високо във въздуха, Рон я улови и я метна през отворения прозорец.
— Да не бяхте оставяли професор Снейп да ни научи на това! — каза Хари яростно.
После ритна куфара настрани. Локхарт го гледаше, отново посърнал. Хари държеше пръчката си насочена към него.
— Какво искате от мен? — немощно попита професорът. — Не знам къде е Стаята на тайните. Нищо не мога да направя.