Хари Потър и стаята на тайните
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и стаята на тайните». Краткое содержание книги:
Легендите говорят, че при напускането си създава Стаята на тайните и единствено Наследника ще може да я отвори. Кой е той?
През втората учебна година в училището за магия и вълшебство „Хогуортс“ умът и силата на духа на Хари Потър са подложени на върховни изпитания. Новата среща със зловещия Волдемор е изключително драматична. Но Хари е магьосник! При това си има всеотдайни приятели…
— Дано не е ново нападение! Точно сега!
— Какво да правим? — попита Рон изумено. — Да се прибираме ли в спалнята?
— Не — отвърна Хари и се огледа. Вляво имаше някакъв стар дрешник за учителските мантии. — Бързо вътре! Поне да чуем какво се е случило. Тогава ще им кажем какво сме открили.
Те се скриха в дрешника, слушайки трополенето на стотици крака наоколо. Вратата на учителската стая се отвори с трясък. Между диплите на овехтелите мантии те наблюдаваха как учителите нахлуват в стаята. Някои от тях изглеждаха озадачени, други изплашени. После пристигна професор Макгонъгол.
— Случи се и това — съобщи тя в притихналата учителска стая. — Чудовището е отвлякло ученичка… Направо в Стаята на тайните.
Професор Флитуик тихо изписка. Професор Спраут захлупи уста с ръцете си. Снейп сграбчи гърба на един стол и попита:
— Откъде сте сигурна?
— Наследника на Слидерин — започна професор Макгонъгол съвсем пребледняла — е оставил ново съобщение. Точно под първото. „Нейният скелет ще лежи завинаги в Стаята.“
Професор Флитуик избухна в сълзи.
— Кой е отвлечен? — попита мадам Хууч, която бе приседнала с разтреперани колене на един стол. — Коя е ученичката?
— Джини Уизли — каза професор Макгонъгол и Хари усети как до него Рон безмълвно се свлече на пода на дрешника.
— Утре трябва да изпратим всички ученици по домовете им — обяви професор Макгонъгол. — Това е краят на „Хогуортс“. Професор Дъмбълдор винаги казваше, че…
Вратата на учителската стая отново се отвори с трясък. В един миг на надежда Хари беше сигурен, че ще влезе Дъмбълдор. Но се появи Локхарт, при това грейнал в усмивка.
— Толкова съжалявам! Бях задрямал. Какво изпуснах?
Той като че ли не забелязваше, че другите учители го гледат почти с омраза. Снейп излезе напред.
— Ето го подходящия човек — каза той. — Точно той ни трябва. Чудовището е отвлякло едно момиче. Отнесло го е в самата Стая на тайните. Най-сетне дойде и вашият час.
Локхарт стана бял като тебешир.
— Точно така, Гилдрой — изчурулика професор Спраут. — Нали точно вие казвахте снощи, че знаете къде е входът на Стаята на тайните?
— Ами аз… — запелтечи Локхарт.
— Да, нали вие ми разправяхте, че със сигурност знаете какво има вътре? — издекламира професор Флитуик.
— Т-т-така ли? Не си… спомням…
— Аз пък ясно си спомням как споделихте колко съжалявате, дето не сте се разправили с чудовището още преди да арестуват Хагрид — рече Снейп. — Нали казахте, че цялата работа била провалена и вие трябвало да имате свобода за действие още от самото начало?
Локхарт обходи с изумен поглед каменните лица на колегите си.
— Аз… наистина никога… Нещо сте разбрали погрешно…
— Тогава оставяме на вас, Гилдрой — каза професор Макгонъгол. — Тази нощ е най-подходящият момент да се действа. Ние ще се погрижим никой да не ви пречи. Ще можете сам да се справите с чудовището. Най-сетне ще имате свобода на действие.
Локхарт се озърна в отчаяние, но никой не му се притече на помощ. Изобщо не изглеждаше вече красив. Устната му трепереше, а без обичайната многозъба усмивка брадичката му бе хлътнала, а лицето — повяхнало.
— Д-добре — каза той. — Отивам в кабинета си да… да се приготвя.
И излезе от стаята.
— Така — каза професор Макгонъгол, а ноздрите й се разшириха, — сега поне той няма да ни пречи. Нека ръководителите на домовете да уведомят учениците какво е станало. Кажете им, че експрес „Хогуортс“ ще отпътува още утре сутринта. Моля останалите учители да проверят да няма ученици извън спалните помещения.
Учителите станаха и заизлизаха един по един.
Това бе може би най-лошият ден в живота на Хари.
Той, Рон, Фред и Джордж се бяха скупчили в един ъгъл на общата стая на „Грифиндор“, без да могат да проронят и дума един на друг. Пърси не беше при тях. След като изпрати една сова на семейство Уизли, той се затвори в спалнята си.
Този следобед им се видя по-дълъг от който и да било, а и кулата на „Грифиндор“ никога не бе била така пълна с ученици и същевременно толкова тиха. Малко преди слънцето да залезе, Фред и Джордж се качиха в спалнята си, тъй като не издържаха повече да седят така.
— Тя е знаела нещо, Хари — за пръв път се обади Рон, откакто се бяха пъхнали в дрешника в учителската стая. — Затова е била отвлечена. Няма нищо общо с някаква си глупост на Пърси. Разбрала е нещо за Стаята на тайните. Сигурно затова е била… — Рон яростно затърка очи. — Защото… нали иначе си е чистокръвна! Каква друга причина може да има?
Хари видя как слънцето потъва зад хоризонта кървавочервено. Никога не се беше чувствал толкова зле. Да можеха нещо да направят! Каквото и да е…