Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
Адама простена и изтича до входната врата, където седеше черният евнух.
— Не иска да иде! — изплака момичето. Момъкът скочи.
— Болна ли е? — попита и той.
— Не, но ти трябва да обясниш на Хаджи Ага, че е.
— Нищо няма да излезе, момиче.
— По-добре се моли да повярва, защото тя говори сериозно. Няма да иде при него.
Кадар изръмжа нещо и веднага се втурна да търси главния евнух. Някъде дълбоко в себе си той знаеше, че малката англичанка няма да остане послушна дълго време. Беше горда и твърде своенравна, за да разбере кое е най-доброто за нея. Дано Хаджи Ага повярва, че е болна.
— Не ти вярвам — заяви главният евнух, като чу обясненията на Кадар. — Какво става с нея?
— Бих казал, че то е очевидно, господарю.
Хаджи намръщено го изгледа. Точно така. Без съмнение Жахар беше побесняла от гняв, че е била пренебрегната. Европейките привикваха бавно към обичаите на харема и ревността и гневът още дълго щяха да я мъчат. А ревността беше доста по-неприятна от предишната й съпротива.
— Господарят в никакъв случай няма да повярва, че е болна — промълви колебливо Хаджи. Но все пак реши да опита.
— Може би ще се задоволи с това обяснение, въпреки че няма да повярва — обади се Кадар. — Вече познава темперамента й.
— Да се надяваме — промърмори загрижено Хаджи. — Кълна се в брадата на пророка, това момиче създава повече трудности, отколкото заслужава красотата му — добави ядно той и се приготви да отиде при владетеля.
За съжаление нищо не се получи.
— Наистина ли е болна? — попита сърдито Дерек.
— Аз… не съм я видял — заекна Хаджи. — Но слугините уверяват…
— Болна или не — в уречения час трябва да бъде тук, Хаджи.
Нищо не можеше да се направи.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЕТА
Шантел се разхождаше из спалнята си и безпокойството й нарастваше. От другата стая Адама и Кадар я обработваха упорито.
— Скоро ще дойде пазителят на скъпоценностите — казваше тъкмо Кадар. — А след него и гардеробиерката. Нима искате да говорят зад гърба ви, че се топите от ревност, дето за една нощ е предпочел друга?
— Ревност! — изфуча Шантел. — Що за глупост! Знайте, че…
— Все едно какво ще кажете, лала. Харемът ще си извади свои собствени заключения.
— Не ме интересува.
— Наистина ли? — извикаха в един глас двамата.
Шантел дръпна завесата и застана пред тях с пламнали от гняв очи. Как, по дяволите, я бяха опознали толкова бързо! Проклятие! Гордостта създаваше само неприятности.
— Добре — извика раздразнено тя. — Но ако тази нощ ми отсекат главата, вие ще бъдете виновни, че сте ме накарали да отида.
— Това няма да се случи, лала.
— И защо не? — изкрещя гневно тя — Само ако се осмели да ме докосне, ще му издера очите. Тогава ще видите дали главата ще остане на раменете ми още дълго.
Адама повярва и лицето й побледня, но Кадар само се ухили. Малката англичанка се гневеше, но тя не беше глупачка. А и владетелят беше чувствителен човек, знаеше, че тази вечер е сърдита, и щеше да се подготви за най-лошото.
Дерек наистина се беше подготвил. Най-умно би било, ако можеше да й даде няколко дни да преодолее гнева си и в началото той възнамеряваше да постъпи точно така. Ала след вчерашния ден положението се промени. Сметна, че може да си почине една нощ от Жахар и нареди да повикат Чарити Уудс. Тя се появи, грейнала от радост, и Джамил спокойно можеше да се възползва от прелестите й, но не го направи. Цяла вечер двамата играха шах и той непрекъснато губеше, защото не преставаше да мисли за Жахар и за гневната й реакция срещу предполагаемата му изневяра.
При това повикването на Чарити Уудс беше задължително. Можеше да го отложи с няколко дни, но никой не знаеше кога ще се върне Джамил. Целият харем трябваше да научи, че владетелят е спал с фаворитката, наречена Джамила, иначе брат му нямаше да се съгласи да я освободи.
Ако не се касаеше за една от любимките на господаря, Дерек можеше просто да помоли за освобождаването й. Но Омар и без това настояваше да повика в леглото си поне една от по-първите жени и Чарити Уудс беше идеалното разрешение. Уреди този въпрос бързо и леко, ала с Жахар трябваше отново да започне отначало.
Тази жена владееше и тялото, и мислите му. Беше като упоен от нея и трябваше на всяка цена да се изтръгне от обаянието й, преди да се върне Джамил. Бъдещето му беше ясно и в него нямаше място за красива наложница, която и без това беше чужда собственост. Имаше право да я използва определено време и толкова. Затова щеше да се наслаждава на любовта й през всички следващи дни и можеше само да се надява, че пресищането скоро ще го накара да почувства досада и ще го освободи от опасното положение, в което беше изпаднал.