Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
Внезапно отвън се чуха високи гласове и Шантел скочи. Бързо изтри сълзите си с ръкава на робата и се вслуша. Слава Богу, Адама все още не я беше гримирала и по лицето й нямаше да останат следи от сълзи. Глупачка! Защо плака толкова заради един негодник? Как не знаеше някое подходящо турско проклятие, което да го стигне! Но може би беше по-добре да се задоволи с английските ругатни…
Някаква жена говореше… Дали не беше някоя от слугините? Не, тонът й беше твърде заповеднически.
— Не искам да чувам никакви извинения! Как можахте да се забавите толкова?
Отговори й дълбок мъжки глас, но толкова тих, че Шантел не разбра нищо. Затова пък гневният глас на жената беше повече от ясен.
— Вземи това и го продай. Дано купиш някой смелчага, иначе…
— А какво ще правим с момчето? — прекъсна я мъжът. Последва някакво мърморене, после отново женският глас:
— Да, върви и го уреди. Нищо не е в състояние да го измъкне от палата, но може би това ще го привлече. Тогава обаче искам резултат. Стига толкова грешки, Али, иначе ще спра да давам пари. И не смей да ме мамиш, човече, никой досега…
Двамата се отдалечиха и Шантел не чу нищо повече. Жалко, защото разговорът започваше да става интересен. Тя не можеше да си представи за какво е ставало дума, но поне беше забравила мрачните си мисли и можеше да се върне в жилището си.
Излезе от банята, без да забелязва двамата, скрити в един ъгъл. Но те много добре я видяха.
— Мислите ли, че е чула разговора ни? — попита евнухът.
— Не. Но за всеки случай…
— Ще се погрижа лично, лала.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Когато следващия следобед Шантел влезе в хамама, около очите й имаше тъмни сенки. Но нищо не можа да я накара да остане в стаите си: нито болките в стомаха, нито предупреждението на Адама, че днес целият харем ще говори за нея, нито собственото й желание да се скрие по-далече от очите на жените. Беше твърде горда, а и днес напълно се владееше. По лицето й не можеше да се прочете нищо.
Адама не беше преувеличила. Шантел беше в центъра на вниманието. Ала тя понесе с непоклатимо спокойствие подигравателните и злобни погледи, шепота и високите смехове, с които я посрещнаха. Естествено веднага забеляза, че не всички жени проявиха ревността си по такъв зъл начин. Успя дори да се усмихне, когато Нура тържествуващо я уведоми, че Джамила е толкова изтощена, та все още не се е събудила.
Много я заболя, защото вчера сутринта и тя самата беше капнала от умора. Днес също беше преуморена, макар и по съвсем друга причина Нямаше никакво удоволствие в последната безсънна нощ. Вечерта беше отвратителна. Беше отказала да приема посетители, надявайки се да се разсее малко в компанията на Адама. Но момичето се държеше така, сякаш не господарката му, а то е лишено от благоволението на владетеля, и ходеше нагоре-надолу с изопнато от мъка лице.
Шантел тъкмо излизаше от голямата зала, когато Адама се втурна насреща й и с грейнало лице оповести, че довечера Джамил я чака в покоите си. Викаше с все сила, за да я чуят всички наоколо, и Шантел за малко не я плесна през устата. Но леля Елън би била доволна от племенницата си, ако можеше да я види в този миг: без дори да трепне, младата жена само леко кимна и спокойно излезе от хамама, за да се прибере в жилището си. Жените слисано зяпнаха след нея, защото беше създала впечатлението, че възприема повикването като нещо, разбиращо се от само себе си. Но това не беше така — ни най-малко.
Шантел се скри в спалнята си и не излезе оттам. Чуваше как Адама неспокойно се разхожда пред завесата, която отделяше двете стаи. Момичето бързаше да я нагласи за отиването при владетеля, но Шантел нямаше за какво да се приготвя.
Адама изтърпя само двайсетина минути и провря глава през платнището. Господарката й беше застанала до прозореца и се взираше в градината.
— Лала?
— Да?
— Няма ли да започваме…
— Не.
— Но…
— Няма да ида, Адама.
Шантел дори не се обърна. Гласът й звучеше спокойно. Адама прехапа устни. Трябваше да го предвиди.
— Болна ли сте, лала? — попита колебливо тя.
Шантел я изгледа през рамо.
— Болна? — Опита се да се усмихне, — Не, но извинението е не по-лошо от всяко друго, за да се избегне решителната битка. Нека Кадар съобщи на Хаджи Ага, за да има време владетелят да си избере друга.