Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
— Излязла ли е? — Рок скочи на крака и разтресе глава в отчаян опит да разпръсне мъглата в мозъка си. — Да върви по дяволите тази мръсница! Да я гоня аз по моретата, след това в тъмния лес, а тя на мен… Като я хвана, тутакси ще я прикова с най-здравите вериги, пък да видим тогава. Впрочем къде е сега?
— Ами, търси Сокола — обясни губернаторът самодоволно.
— Какво-о?
— Лично аз я посъветвах да направи така.
— За Бога, как така си я посъветвал? — извика Рок, невярващ на ушите си. — Ти изобщо не можеш да си представиш какъв номер си ми скроил!
— По моему, направил съм ти голяма услуга.
— Глупости! Я помисли! — Рок притисна длани в слепоочията си и се свлече на леглото. — Чувствах се ужасно, още когато се завърнах от последното си приключение с тази жена — моята съпруга — и не смеех да я докосна. А сега какво — отново ли да влизам в чужда кожа? Баща й трябва да бъде спасен от законния й съпруг, не от другиго. Тази сутрин исках да тръгна по море, със законния си кораб, със законния са екипаж…
— Робърт Ероусмит е подготвил шалупата на Сребърния сокол за отплаване и те очаква на реката. Единственото, което трябва да сторим още, е да си залепиш брадата…
— Последният път беше истинска. — Рок се поглади по гладко избръснатата брадичка и скръцна със зъби. Преди, когато тръгна да посрещне жена си по море, времето беше достатъчно, за да му израсте красива брада. Този път обаче се налагаше да си послужи с изкуствени средства. Това не му се нравеше, но в едно нещо губернаторът бе прав — наистина е по-добре Сребърния сокол да се бие с Логан, а не Питрок Кемерън. В случай на битка или някаква схватка негова светлост нямаше да може да разчита на ничия помощ, докато Сокола със сигурност щеше да получи подкрепление от други пирати. Всекиму бяха известни „роднинските връзки“ между двамата и затова за Рок все още не представляваше трудност да заблуждава хората. Но да играе тази роля пред собствената си съпруга — това не можеше да продължава вечно.
Буквално завиждаше на Сокола и до предната вечер все още желаеше да се вмъкне обратно в старата си кожа, в самоличността на мъжа, който можеше съвсем безгрижно да се съблича пред Скай, и то без да се бои, че ще открие предателската бенка на тялото му. Видеше ли я, щеше веднага да го разкрие — него, заел мястото на собствения си братовчед, негодника, чумата на моретата, отрепката. Или с други думи — мъжа, комуто драговолно бе дарила любовта си.
Внезапно го обзе бяс. Тази малка мизерница! Авантюристка! Прелъсти го, за да го измами, да му нанесе удар в гръб. Точно него, законния й съпруг! И за какво всичко това? За да посети някакъв си пират. Може пък и да не е толкова лошо, да разиграе отново театрото с пирата.
— Та значи, изпратил си я да търси Сребърни;, сокол, така ли?
— Така трябваше, Рок.
— А не ти ли дойде поне наум да ме предупредиш?
Губернаторът повдигна рамене, а в очите му се появи сърдит блясък.
— Как можех да предположа, че ще позволиш на една слаба жена да те надвие, а? Просто не е за вярване! Великият лорд Кемерън от Кемерън Хол да го прекарат с най-стария трик на света.
— Хм… да — Рок скръсти ръце пред гърдите си и кимна лаконично. Май наистина бе заслужил подигравките на приятеля си. Само че Скай заслужаваше да й се случат много повече неща и тя непременно щеше да си ги получи.
— Поставяш ме в много неловко положение.
— Е, вече четири години се справяш чудесно в такива ситуации.
— Трябваше да й кажа истината.
— Не, не бива, все още не. Едва като се върнеш тогава ще можеш да й обясниш всичко. Обеща ми да запазиш тайната, Питрок. Ти си ми нужен — по-точно Сребърния сокол ми е нужен. Само с негова помощ мога да разбера какво става в Карибите и по брега на Северна Каролина. Все още не бива да я посвещаваш в тайната.
— Хич и не мисля, поне на първо време — отвърна Рок. Каква ли роля щеше да играе Скай този път? Сребърния сокол копнееше да я целува, да я изкусява — така, както и тя изкуси лорд Кемерън тази нощ. А лорд Кемерън пък гореше от желание да обвие красивия и врат с ръце. Беше го направила на глупак. Нека тогава да вика другия на помощ.
— Трябва да побързаш — подкани го Спотсууд. — Тя тръгна малко преди да дойда тук. Няма да й трябва много време, докато поразпита мъжете в кръчмата. Съвсем скоро ще я упътят към Блекхорз на реката.
— Блекхорз ли? Та там гъмжи от най-гнусни типове.
— Да, и понеже вече са виждали Сребърния сокол в тази кръчма, не е никак изключено да се поява там, нали? Отивам да проверя дали Питър вече е пристигнал с костюма ти. — На вратата губернаторът се извърна отново. — Наистина беше необходимо, Питрок. Знаеш не по-зле от мен, че Сребърния сокол се радва на уважение сред всички пирати и негодници. Срещу него те няма да предприемат нищо. Но против лорд Кемерън ще се обединят всички и неминуемо ще го изпратят на морското дъно.