Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
— Добре, добре, необходимо е наистина. — Рок докосна слепоочието си и простена. — Главата ме боли страшно. Трябваше да ме предупредиш. Щях непременно да предоставя възможност на Скай да се измъкне уж незабележимо от дома.
Тънка усмивка заигра по устните на Спотсууд.
— Не знам, не знам… Може пък да е било от полза, че всичко стана точно по този начин.
Той напусна стаята, а Рок зачака замислен пристигането на Питър. Трикът на Скай може би наистина не бе необходим, но пък, от друга страна, сладкият обет за съвместно бъдеще изкупваше болката в главата. Вероятно си имаше предимства, че отиде да търси Сребърния сокол. В края на краищата те тримата — Сребърния сокол, лейди Кемерън и съпругът й — бяха обединени от обща работа.
— Всеки момент той ще ви настигне, милейди! — простена Мати, хвърляйки погледи през рамо. Убедена беше, че младата господарка върши огромна глупост. Ей сега от къщата ще излети разяреният съпруг и ще подгони жена си, която се опитва да избяга. А Мати нямаше ни най-малкото желание да се изпречи в такъв момент на пътя му.
— Затова и трябва да побързаме — подкани я Скай.
Мати се чувстваше много нещастна, но все пак тя самата реши да придружи Скай. Остави лорд Кемерън сред локва ром с крайно смесени чувства, но не биваше момичето сам-само да се впуска в това опасно приключение. Всъщност тя бе отгледала своята господарка и привързаността й не бе намаляла дори и след дългогодишната раздяла.
Скай се отправи с бързи крачки към най-близката кръчма, чиято слава бе още по-лоша, отколкото предишната, в която бе започнала своите разследвания. Но въпреки това Мати не изпитваше страх. Та те се намираха в Уйлямсбърг, града на губернатора Спотсууд, и сигурно всички знаеха, че лейди Кинсдейл вече се казва лейди Кемерън и че негова светлост би очистил всеки, който се опита да посегне на жена му.
Когато приближиха кръчмата, от тъмнината иззад някакви дървета се отдели сянка. Изплашена, Мати се хвана за ръката на Скай. Тих глас извика:
— Лейди Кемерън!
— Пазете се! — предупреди Мати, но Скай се обърна към призрачната фигура, която вдигна ръка и след това се отдръпна назад.
— Не се приближавайте!
— Какво искате? — попита Скай.
— Разбрах, че разпитвате за корабите, които в момента се намират в Джеймз Ривър, и за един определен пират.
— Какво знаете за него? — Скай нервно направи крачка по посока на сянката.
— Останете на мястото си!
— Моля ви, нека се върнем у дома! — примоли се Мати. — Ще отидете при лорд Кемерън, ще коленичите пред него, ще изиграете ролята на загрижена съпруга и ще му обясните, че се е случило нещастие.
— Нещастие ли? — прошепна Скай. — Значи аз просто ей така, по погрешка, съм му разбила главата с бутилка ром, така ли? Не, Мати. Трябва да открия Сокола. Само той може да спаси татко.
— Ей, вие там! — извика мъжът от сянката. — Ще преговаряме ли, или не?
— Ще преговаряме — отвърна Скай. — Появи се лек ветрец и по гърба на Мати пробягна неприятна тръпка.
— Ще ви кажа къде да намерите Сребърния сокол.
— Къде? — Сърцето на Скай ускори своя бяг. Може би наистина бе по-добре да се завърне при мъжа си, отколкото наново да влезе в света на негодниците, свят, изпълнен с толкова изкушения… При тази мисъл тя отново осъзна колко много обича Рок. Само че баща й бе под властта на Логан, някъде насред открито море.
— Е, къде е Сокола?
— Не бързайте толкова, милейди. На врата ви виси смарагд. Първо трябва да го получа.
Пръстите й докоснаха висулката със скъпоценния камък, който тя носеше през първата любовна нощ със Сокола… Е, можеше да си позволи да го даде на този човек. В джобовете си и без друго имаше достатъчно злато. С него щеше да заплати за спасението на баща си. Свали огърлицата и понечи да я хвърли в тъмното, но гласът нареди:
— Почакайте! Приближете се малко и пуснете накита на земята!
— Не! — извика Мати предупредително. — Може да е лъжец и мошеник. Ще избяга със смарагда, без да ви кажете това, което искате. По-добре оставете на мен. — Отскубна бързо огърлицата от ръката на Скай, като не й даде възможност да протестира, изтича към тъмната фигура и хвърли бижуто на земята.
Някаква ръка се пресегна и го вдигна.
— Ще намерите Сокола в кръчмата Блекхорз, на юг по реката. — Мъжът се обърна рязко след произнасянето на тези думи и за миг изчезна зад кръчмата. Скай го последва и видя как възсяда червеникавокафяв кон.