Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
Рлинда се изненада.
— Сребърна барета? Не си споменавал, че имаш подобно обучение. А си мислех, че си ми разказал биографията си от игла до конец.
Дейвлин я погледна. Лицето му беше съвсем безизразно.
— Пропуснах някои подробности.
— Така и не мога да разбера кога да ти вярвам, Дейвлин.
Той отново се усмихна.
— Това е добре.
Постепенно слънцето на Крена се очертаваше все по-отчетливо сред останалите звезди. Когато ярката топка изпълни екрана, Рлинда включи светлинните филтри.
— Все още има слаба слънчева активност, но нищо опасно. Когато пристигнах миналия път в системата на Крена, за да те взема, се натресох на няколко хидроги, които обикаляха около слънцето. Не знам какво търсеха. Изглежда, проверяваха за необичайна слънчева активност.
— Нападнаха ли те?
— Не. Изключих всичко и се направих на умряла. Или не забелязаха „Любопитство“, или не му обърнаха внимание.
— Прегледах последните съобщения от колонията — каза Дейвлин. — Не се споменава за забелязани напоследък хидроги.
— Това е добре. БиБоб също харесва това местенце. — Тя повдигна вежди. — Помниш ли Брансън Робъртс?
— Да, помня капитан Робъртс.
— Сега лети с мен. Изпълнява товарни полети със „Сляпа вяра“. Но само неофициално. Все още се води дезертьор от ЗВС. Беше истинска загуба на време да се опитват да го правят разузнавач.
— Сигурен съм, че генерал Ланиан не вижда нещата по този начин.
— Генералът има отлично зрение, но не вижда по-далеч от носа си. Той не ни притеснява.
През последните дни двамата с БиБоб бяха ангажирани с доставяне на конструктивни съоръжения и тежко машинно оборудване. От Крена Рлинда трябваше да качи десетина доброволци за колонизаторската инициатива, макар самата тя да не можеше да проумее защо им е да напускат един спокоен свят и да предпочетат абсолютната неизвестност. Някои хора непрекъснато се надяваха, че късметът им другаде ще е по-добър. Други избираха предизвикателството да организират свое общество и да започнат нов живот на един неопитомен свят. Не можеше да си даде отговор към коя група да причисли Дейвлин.
— Бас ловя, че след една година тук вече ще ти е дотегнало.
— Досадата би била… изключително привлекателно преживяване. Очаквам я с нетърпение.
Рлинда се приближаваше към планетата, следвайки орбитата й около слънцето. След малко колониалният свят грейна пред тях като увиснало в пространството бижу.
— Ето, че пристигна, Дейвлин. Сега ти предстои по-трудното. Преди да изчезнеш оттук, всички тези хора си мислеха, че си най-обикновен колонист с повърхностни инженерни умения. Ще имат много въпроси към теб. Ще си признаеш ли, че си шпионин?
— Специалист по смътни загадки — напомни й той.
— Каквото и да е.
Той я погледна равнодушно.
— Отлично се справям с трудни ситуации. Колонистите са добронамерени хора. Ще ме приемат.
„Ненаситно любопитство“ навлезе с вираж в атмосферата на Крена. Рлинда протегна ръка и приятелски потупа Дейвлин по коляното.
— Беше ми приятно, че пътувахме заедно. Не забравяй, че ако имаш нужда от нещо, съм готова да ти се притека на помощ.
Беше формална фраза, която беше използвала стотици пъти, но Дейвлин й се стори изненадан.
— Твърде рисковано предложение.
— Ти също се опита да се представиш за опасен мъж — изхъмка тя, обърна се към контролното табло и добави: — Все пак мисля да рискувам.
49.
Престолонаследникът Тор’х
Макар и все още белязана от нападението на хидрогите, Хирилка се възстановяваше сравнително бързо. Престолонаследникът Тор’х беше доволен, че се намира на този свят, където беше преживял щастливи мигове, наслаждавайки се на привилегиите на благородническия сан, неограничаван от неприятни задължения. Хирилка беше негов дом много повече от Призматичния палат в Миджистра.
Яркото първично слънце вече беше залязло, а вторичното се беше спуснало ниско над хоризонта и обагряше въздуха в сумрачни огненооранжеви краски, които Тор’х не харесваше. Тиарата на блещукащите звезди от близкия Хоризонтен куп осейваше смраченото небе. Блестителите по улиците и в помещенията действаха успокоително на илдирийците. Усърдният Пери’х беше останал вътре, за да изучава документите и докладите за историята и производствените мощности на Хирилка. Младият кандидат-губернатор беше отличен администратор, фанатично посветен на работата си.