В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
Личното и космическото начало в съзнанието са като Светлината и тъмнината. Личността и егоизмът са временни и нямат космическа основа под себе си. Безсмъртието може да се търси само в свръхличното и общочовешкото, тъй като макар и човекът и неговата личност да умират, човечеството и всичко, което е свръх лично в смъртното съзнание, не умира. Полюсите на живота и смъртта са изразени във всеки човек, в личния и свръх личния живот на съзнанието му. Указанието „Отвърни се от себе си…“ се е отнасяло до личното начало в човека. Само загубилият душата си, т.е. личността си, може отново да я придобие, т.е. да открие своята безсмъртна Индивидуалност. Тук личното и космичното не се съвместяват и трябва непременно да се умре, за да се възкръсне за свръхличен живот, обуславящ непрекъснатост на съзнанието, т.е. съзнателно безсмъртие. (3.293)
Когато се прави нещо за себе си, сферата на неговото действие се ограничава в обхвата на дадената личност, а когато нещо се прави в името на хората и бъдещето, орбитата му на действие обхваща човечеството и неговото бъдеще като цяло, което е необозримо. Затова всяко действие или затваря съзнанието в своя малък кръг, или го извежда в простора на планетния живот. И зад всичко стои мисълта. Нито дворецът, нито килията, нито пещерата в далечните планини, нито тъмницата могат да бъдат граница в действията на мисълта и духа. Мисълта е над тях, защото тя е рожба на духа и е явление от тънък порядък. Тъмните мисли се притеглят към земята и низините, светлата мисъл увлича съзнанието във високите сфери на пространството. Така мисълта е творец и на веригите, и крилата. (3.348)
Ще се спрем на понятието „Ние“. Когато ученикът казва: „Не аз, не аз, а Ти, Владико“, той отхвърля своето малко „аз“. Той отхвърля личния си свят и всичко свързано с него, той се отдалечава от него, стремейки се да се потопи в света на мислите на Владиката, своя Отец. Когато е отхвърлено личното, малкото „аз“, остава голямото, висшето „Аз“ на човека и когато то е обединено мислено с Владиката, тогава и само тогава можем да кажем: „Ние“, влагайки в това понятие цялото му най-дълбоко значение. Не можеш да кажеш: „Ти, Владико“ без да си се откъснал от себе си и още повече не можеш да кажеш: „Ние“. Но отхвърляйки своето малко „аз“ и сливайки се мислено с Мен, става възможно да се произнесе мощното, творящо „Ние“. Ето защо е добре да се изхвърли изцяло от употреба думата „аз“, тъй като с нея е свързана изцяло онази малка личност, която съществува само един живот, само едно въплъщение и която ограничава човека в сферата на съществуване на дадената обвивка. Всяко споменаване и повторение на това „аз“ усилва и заздравява веригите на личното и привързва човека към земята, тъй като това негово „аз“ е само земно, съществуващо само в една обвивка, обречена на унищожение и смърт. Всички огорчения, преживявания, страхове, безпокойства, всички емоции на това малко, нисше „аз“, представляват царството на личното и са тъмница и вериги за духа. Затова когато казваме „Аз“ и го пишем с главна буква, имаме в предвид вече не малкото „аз“, а висшето „Аз“ на човека, отделено от неговата временна земна личност на даденото въплъщение. И това висше „Аз“, обединено в мислите с Мен, му дава право да произнесе думата „Ние“. Думите съдържат в себе си много повече от това, което е прието да се разбира. Влагайки в думата цялото й вътрешно значение съзнателно, може да се постигне много. И така думата „аз“ остава само за особено свидетелство и утвърждаване, докато мощното и творящо „Ние“ заменя личното „аз“ със себе си. Това „Ние“, произнасяно с цялото разбиране на неговото значение, освобождава съзнанието от оковите на саможивостта. И тогава вече няма да има желание да се говори за себе си или да се занимаваме със себе си, или да се придава невярно значение на личните преживявания и личните мисли. Тогава вече ще започне да ви се струва понякога, че е добре ако това тежко, прилепчиво и обременяващо съзнанието лично „аз“ понякога страда и му е тежко; добре заради това, че ще помогне да се отделят преживяванията от личен характер от онази сфера, която се обхваща от понятието „Ние“,за да се отхвърлят по този начин те по-лесно. Ако на малкото „аз“ му е съдено да пострада и да бъде уязвено, то нека пострада, за да бъде по — лесно на голямото „Аз“ да се отдели от него и да погледне на своето малко „аз“ отстрани, оставяйки го, отделено от основата си, да изживее себе си възможно най-бързо. Самозабравата, самоотричането, самоотвержеността е именно това състояние на съзнанието, когато се отхвърлят оковите на саможивостта на личното „аз“ и голямото „Аз“ влиза в своите права. Когато Казвам, че Ние заедно ще постигнем победата, Имам в предвид твоето висше „Аз“, твоята безсмъртна Индивидуалност. Всеки ден можеш да се упражняваш в омаловажаване и подчиняване на низшето „аз“, разпъвайки го на кръста на живота. Защо да се чакат изпитанията, защо да се дава лостът или камшикът в ръцете на кармата, когато можеш да бъдеш и господар, и съдия, и повелител на себе си. Когато Повтарям: „Колкото по-зле, толкова по-добре“, имам пред себе си малкото „аз“, угнетявано, преследвано и притеснявано през земния живот, за да бъде по-лесно да се отдели от своята Индивидуалност и да се способства с това за по-бързото разчленяване на проводниците. Наистина, на никого не са нужни преживяванията, страданията и емоциите на нисшето „аз“. Ето защо толкова тягостни ни се струват и нашите, и чуждите тежести от личен характер. Егоизмът и самолюбието, тоест любовта към себе си, са много тягостни както за самия себе си, така и за околните. Ето защо е добре да не се говори никога нищо за себе си и никога да не обременяваме когото и да било със своите преживявания. Това е, именно, пътят към Светлината, методът за подчинение на астрала и обуздаване на тази опора и цитадела на саможивостта. Този побеждава всичко, който съумее да победи своята малка личност в себе си. (3.453)