Заложница на съдбата
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложница на съдбата». Краткое содержание книги:
Съдбата внезапно се намесва…
Съпругът оздравява напълно и младата лейди Джослин Кендъл се разкайва за прибързаната си постъпка. „Бъдещата вдовица“ е изправена пред коренно различна ситуация, която я обърква напълно…
Какво ли ще се случи?!
— Милейди?
Очарованието на мига отлетя. Тя се извърна и видя Мари, която бе извадила манерка с бренди от каретата и я предлагаше на господарката си. Джослин уморено се усмихна.
— Пийни първо ти. Ти си тази, която бе в лапите на онова чудовище.
Без да се съобразява с изискванията на етикета, Мари допря манерката до устните си и отпи яка глътка. Задави се, но когато наливаше от коняка в чашката, ръцете й вече не трепереха. Подаде я на Джослин, която я погълна на малки глътки, а после затвори за миг очи, докато течността изгаряше вътрешностите й.
— Добре ли си? — попита, когато главата й се проясни.
— Много по-добре, отколкото щях да бъда, ако вие не бяхте застреляли онази свиня, милейди. — Тялото й неволно потръпна.
Джослин немощно се усмихна.
— Ако искаш да довършиш съдържанието на манерката и да се напиеш до безсъзнание, обещавам, че няма да ти се разсърдя.
Французойката се изкиска.
— Няма да стигна чак до там, но ще пийна още малко.
— Джослин, ще подържиш ли конете, за да можем двамата с кочияша да внесем този приятел в каретата? Трябва да бъде откаран в затвора в Херефорд.
Джослин взе юздата на изоставения кон на главатаря на бандата и го погали по влажния нос. Топлата кадифена муцуна на животното й подейства успокояващо след жестокостта.
Дейвид и кочияшът качиха мъртвеца на покрива на каретата, след което настаниха ранения му съучастник на задната седалка на каретата.
Тъй като не искаше да сяда до него, Мари се покатери на капрата до кочияша. Пътуваха до Херефорд в пълно мълчание. Със зареден пистолет в ръка Дейвид не изпускаше от поглед пленения. Но мъжът не дойде в съзнание.
Джослин се бе завила в единия ъгъл на каретата, потънала във водовъртежа на мислите си. Дали целувката имаше някакво особено значение? Бе склонна да мисли, че не. Писмата, които си бе обменила през годините с леля си Лора, бяха допринесли да осъзнае, че има тайнствена връзка между жестокостта и страстта.
Изтощена от продължителната обсада на Багахос — гранична крепост между Испания и Португалия, където работеше като медицинска сестра в лазарета — Лора й бе описала ужасните гледки, на които бе станала свидетелка. Според нея, ако градовете се предават без съпротива на обсаждащите, след това победителите проявяват по-голямо милосърдие към тях. Но ако нападателите са били принудени да обсаждат дълго крепостта, според варварската логика на войната, след падането й жителите биваха избивани, изнасилвани, изтезавани, а къщите им — изгаряни. Багахос представляваше точно такава кървава победа за англичаните. Два дена и две нощи Уелингтън бе наблюдавал със скръстени ръце как войниците му си отмъщават за избитите си другари. Изнасилванията и убийствата нямаха край.
Допирът до опасността бе далечно ехо на вечната борба между смъртта и страстта за живот. Дейвид ги бе спасил от гибел и затова я бе целунал. Това бе мимолетен мъжки порив, веднага забравен.
Реакцията на Джослин навярно също се дължеше на ужасяващия страх от смъртта и на радостта от избавлението. Но като жена тя дълго щеше да помни тази целувка. Прегръдката бе създала помежду им особена физическа близост, с този, който на книга бе неин съпруг. Още усещаше топлината от тялото му и го желаеше по най-примитивния начин.
Затвори очи, сякаш бе напълно изтощена от нападението. Горещо се помоли дано тази лудост да изчезне, когато пристигнат в „Уестхолм“.
Глава 24
Когато стигнаха до Херефорд, Дейвид настани двете жени в една стая в страноприемницата „Зеленият дракон“, а после побърза да предаде ранения разбойник на полицията. Джослин и Мари си поделиха кана освежаващ чай, докато чакаха Дейвид да се върне при тях.
— Какво ще стане с пленения? — попита го тя и му подаде чаша с чай.
— В Херефорд в момента се провежда съдебно заседание за преразглеждане на нерешените дела в графството — обясни й той, — така че ще го осъдят по бързата процедура. Може би до края на седмицата.
— Ще ни призоват ли като свидетели, за да разкажем за нападението?
— Няма да се наложи. Кочияшът и аз ще свидетелстваме по-добре от теб и Мари. Тъй като няма други престъпления, мога да поискам от съда да прояви снизходителност. Разбира се, нападенията и обирите по пътищата са сериозно престъпление, но след като вече съм лорд, мога да се надявам да издействам този нещастник да смени бесилката с каторга. — Дейвид неспокойно закрачи из стаята. — Време е да потегляме. Искам да стигнем до „Уестхолм“ преди да се е стъмнило.
— Разбира се — кимна Джослин и посегна към шала и чантата си. Внезапно осъзна, че старателно избягваше да го погледне в очите, както и той нея. Ако не успеят да преодолеят тази неловка стеснителност, престоят им в Херефорд можеше да се окаже твърде неприятен.