Пустош
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Пустош». Краткое содержание книги:
Главата на Портиера, закрепена на единственото му изкривено рамо, се плъзна над пода. Зад нея останките от стената рухнаха сред облак прах. В следващия момент отделните части се извисиха нагоре и се превърнаха в изкривен и кокалест гръб.
Портиерът видя, че Джейк го гледа, и сякаш се ухили. В същия миг от набръчканото му лице се изсипаха дървени частички. Започна да се влачи към посипаната с прах бална зала, като отваряше и затваряше уста. Огромната му ръка се движеше пипнешком между развалините, търсейки нещо. Намери един от високите прозорци в края на коридора и го изхвърли от рамката му.
Джейк извика безпомощно и отново задърпа дъската. Не можеше да я изкърти, но гласът на Стрелеца го стори:
— Другата, Джейк! Опитай съседната!
Той се подчини. Мигновено чу друг глас. Този звук не беше в съзнанието му, а идваше отвън и момчето осъзна, че се носи от другата страна на вратата — онази, която търсеше още от деня, когато за малко не го прегазиха на улицата.
— Побързай, Джейк! За Бога, хайде, по-бързо!
Когато дръпна другата дъска, тя се отскубна толкова лесно, че той едва не политна назад.
33
На прага на магазина за електроуреди втора употреба на отсрещната страна на улицата, на която се намираше Дворецът, бяха застанали две жени. По-възрастната беше собственичката, а по-младата — единствената й клиентка. Двете чуха шума от рушащи се стени и падащи греди. Несъзнателно се прегърнаха и се втрещиха, треперейки като деца, чули шум в мрака.
Малко по-нагоре по улицата три момчета, тръгнали към игрището, спряха и се загледаха в къщата. Един шофьор паркира камиона си до бордюра, изключи двигателя и излезе да погледне. Постоянните клиенти на „Хенри Корнър Маркет“ и на пивница „Дъч Хил“ се изсипаха навън, оглеждайки се ужасени.
Земята се затресе и по тротоарите се разпростря плетеница от пукнатинки.
— Земетресение ли има? — провикна се шофьорът на камиона за доставки по домовете, обръщайки се към жените, които стояха пред магазина за употребявани електроуреди.
После, вместо да изчака отговора им, той скочи в кабинета и отпраши с бясна скорост, завивайки към срещуположната страна на улицата, за да избегне разрушената къща, която беше епицентърът на труса.
Сградата сякаш се свиваше навътре. От фасадата летяха счупени дъски, отскачаха и се посипваха в двора. От стрехите се стичаха сиво-черни порои от керемиди. Чуваха се раздиращи земята тътени. В средата на къщата се появи зигзагообразна цепнатина. Вратата се изгуби в дълбините й, после цялата сграда започна да потъва в нея.
По-младата жена изведнъж се освободи от прегръдката на другата.
— Изчезвам — заяви и се затича по улицата, без да поглежда назад.
34
В коридора застена вятър, който разроши косите на Джейк. Пръстите му обвиха сребърния ключ. Някак инстинктивно осъзна какво беше това място и какво ставаше. Портиерът не беше точно в къщата, а навсякъде — във всяка дъска, керемида, прозорец и стряха. И сега се надигаше, придобивайки истинската си уродлива форма. Искаше да го хване преди Джейк да успее да използва ключа. Зад огромната бяла глава на великана и изкривеното му прегърбено рамо, момчето виждаше дъски, корнизи, жици и парчета стъкло. Забеляза дори входната врата и разрушеното стълбище, които прелетяха през главния коридор и се присъединиха към останалите купчини развалини в балната зала. Струпаха се върху все повече обезформящото се чудовище, което вече посягаше към хлапето с уродливата си ръка.
Джейк извади ръката си от дупката в пода и видя, че е покрита с големи бръмбари. Удари я в стената, за да се отърси от тях, и извика, когато стената се разтвори и после се опита да се затвори около китката му. В последния момент измъкна ръката си, рязко се обърна и вкара сребърния ключ в ключалката.
Чудовището отново изрева, но гласът му мигновено бе заглушен от друг писък, който Джейк разпозна. Беше го чул на необитаемия парцел, но тогава беше тих. Сега беше победоносен. Завладяващото и неоспоримо чувство за сигурност го изпълни отново. Този път беше сигурен, че няма да бъде разочарован. Този глас въплъщаваше увереността, от която имаше нужда. Беше гласът на розата.
Оскъдната светлина намаля още повече, когато хоросановата ръка откъсна и другия прозорец и го запрати в коридора. Лицето се показа в отвора и се вторачи в Джейк. Пръстите му запълзяха към него като огромен паяк.
Момчето превъртя ключа и усети прилив на невероятна сила в ръката си. Чу тежък, глух удар, когато залостеният вътре болт падна. Сграбчи дръжката, натисна я и бутна вратата, която се отвори широко. Извика объркан и ужасен, когато видя какво се намира зад нея.