Пустош
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Пустош». Краткое содержание книги:
Да. Сексът винаги беше тяхната слабост. Единствената разлика се състоеше в това, че този път трябваше да даде малко повече от себе си. Но може би това беше в реда на нещата. В края на краищата щеше да успее да накара този невидим мръсен демон да си плати малко повече.
Помъчи се да отпусне бедра. Те се разтвориха веднага, приковани към земята от невидимото тяло. Отметна глава, поднасяйки лице към поройния дъжд и почувства близостта на демона — жадните му очи, изпиващи всяка изкривена гримаса на лицето й.
Протегна ръка, сякаш за да му удари шамар… но вместо това го хвана за врата. Имаше чувството, че държи дим. Наистина ли усети, че той се отдръпва, изненадан от милувката й? Тя надигна таза си, използвайки за опора невидимия врат. В същото време разтвори крака още повече, разкъсвайки по страничните шевове онова, което бе останало от роклята й. Господи, колко огромен беше!
— Хайде — изхриптя. — Няма да ме изнасилиш, нали? Искаш ли да ме чукаш? Аз ще те чукам. Ще те чукам, както никога не си го правил досега! До смърт!
Усети как твърдостта му потрепна. Демонът се опита да се отдръпне и да се освободи от нея.
— Къде отиваш, мили? — с дрезгав глас въздъхна тя. Притисна го с бедра, като не му позволи да си тръгне. — Веселбата едва сега започва.
После завъртя задник, извивайки се под въображаемата плът. Протегна свободната си ръка, преплитайки всичките си десет пръста, и се отпусна назад. Опънатите й ръце вече не държаха нищо. Отметна мократа от пот коса от очите си и устните й се разтегнаха в хищна усмивка.
„Пусни ме!“ — извика в съзнанието й някакъв глас, но в същото време почувства, че собственикът му отговаря пряко волята си.
— Няма начин, скъпи. Сам си го търсеше… и сега ще го получиш.
Тласна се напред, като се държеше за него, максимално съсредоточена в изпълващата я студенина. „Ще разтопя този лед, сладурче, и когато вече го няма, какво ще правиш тогава?“ Издаде устни напред, после пак ги сви. Стисна безмилостно бедра, затвори очи, заби нокти в невидимия врат и започна да се моли на Бога Еди да действа бързо.
Нямаше престава колко време ще издържи.
29
Джейк си мислеше, че някъде в това ужасно и усойно място има заключена врата. Онази, която му трябва. Оставаше само да я намери. Беше му трудно, защото усещаше присъствието на къщата. Неясните боботещи гласове започваха да се сливат в един-единствен звук — тих, стържещ шепот, който се приближаваше.
Вдясно видя отворена врата. На стената зад нея, закачен с кабарче, се мъдреше овехтял дагеротип, изобразяващ обесен човек, който висеше като презрял плод на изсъхнало дърво. От другата страна имаше помещение, което някога е било кухня. Печката я нямаше, но затова пък в отсрещния край, върху неравния, избелял балатум, стоеше стар хладилник. Вратата му зееше отворена. Вътре бе засъхнала някаква черна миризлива смес, която бе изтекла навън и оформила продълговата локва на пода. Кухненските шкафчета бяха открехнати. В едно от тях видя може би най-старата на света консерва миди. От друго пък се показваше главата на умрял плъх. Очите му бяха бели и сякаш се въртяха. След миг Джейк разбра, че празните орбити са пълни с гърчещи се червеи.
Неочаквано нещо тупна на главата му. Джейк изпищя от изненада, протегна ръка и докосна някаква мека мъхеста гумена топка. Махна я от косите си и забеляза, че това е паяк. Подутото му тяло беше синкаво-лилаво. Очите му го гледаха с неприязън. Запокити го към стената. Паякът се блъсна в нея, леко потрепвайки с крака.
Още някакво насекомо падна на врата му. Джейк усети внезапна болка на тила. Втурна се назад към коридора, спъна се в парапета и почувства как паякът се разпуква. Мокрите му лигави и топли вътрешности потекоха между плешките му като жълтък на яйце. Сега видя и останалите паяци на кухненската врата. Някои висяха върху почти невидими нишки, други се спуснаха с плясък на пода и бързо запълзяха към ъглите.
Джейк скочи, като продължаваше да пищи. Почувства нещо в съзнанието си. Беше като опънато въже, което скоро ще се скъса. Предположи, че е разсъдъкът му, и удивителната му смелост най-накрая се пречупи. Вече не издържаше. Затича се, но много късно разбра, че се е отправил в грешната посока. С всяка измината крачка навлизаше все повече в Двореца, вместо да бяга към портата.
Втурна се в някакво помещение, което беше твърде голямо, за да е всекидневна. По-скоро приличаше на бална зала. На тапетите бяха изобразени елфи със странни, лукави усмивки, които се взираха в него под островърхите си зелени шапки. До стената беше подпрян стар диван. Над изгнилия дървен под висеше счупен полилей. Ръждясалата му верига беше омотана сред разпилени стъклени мъниста и прашни, подобни на сълзи висулки. Джейк заобиколи останките и се обърна. Не видя паяци. Ако не бяха тръпките, лазещи по гърба му, дори щеше да помисли, че те са били плод на въображението му.