Ударът на кобрата
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Cobra #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ударът на кобрата». Краткое содержание книги:
— Думата „квазама“ ли? — намръщи се Вартансън.
— Имаш тази справка пред себе си — сопна се Стигър. — „Квазама“ е стара арабска дума и означава „разделям“. Тя е влязла в английския език през няколко различни езика и се е променила, за да се превърне в „kismet“, което означава „орис“ или „съдба“.
— Разделени от съдбата — промърмори Рой. — Някой лингвист на борда на техния кораб е имал странно чувство за хумор.
— Или предчувствие за очакващата ги участ — тихо, сякаш на себе си промърмори Телек. — Сред квазаманците не долових почти никакво чувство за хумор. Те са невероятно сериозни.
— Чудесно — каза Хемнър. — Значи Квазама съществува от около триста години и за това време мохите и хората са развили симбиоза. Прав ли съм?
— Прав си — кимна Стигър. — Макар че за случая „симбиоза“ е прекалено силна дума.
— Силна ли? — вдигна вежди Хемнър. — Бололините защитават тарбините, за да могат мохите по-лесно да се размножават; мохите на свой ред защитават господарите си. Какво е това, ако не симбиоза? Въпросът ми е, какво са правили мохите преди идването на хората?
Всички обърнаха глави към Телек.
— Лизабет — подкани я Стигър, — имаш ли някаква идея?
— Засега не — бавно отговори тя и се намръщи. — Хъм. Никога не съм се замисляла. Трябва да е имало някакъв хищник… голям, който е застрашавал бололините. Ще проверя в записите на трофтите, за да видя какво може да е било.
— Извинявайте — намеси се Рой, — но смятам, че това не е от съществено значение за отговора на въпроса как да се справим с мохите върху раменете на квазаманците.
— Ти извинявай — отвърна Телек, — но човек никога не знае от коя трънка ще изскочи заек.
Тя се впусна в една мини лекция за взаимната зависимост на биологичните структури и техните функции с екологията, но Джони пропусна по-голямата част от нея. Той заразлиства доклада, прескочи квазаманските биологични данни, попадна на едно малко изречение, което привлече вниманието му, облегна се назад и внимателно зачете. По гърба му полазиха тръпки.
Стигър казваше нещо успокояващо, когато Джони отново насочи вниманието си към групата. Той изчака генерал-губернаторът да завърши и преди някой да успее да отвори уста, заговори:
— Лизабет, успя ли да проучиш фауната от донесените с „Менсаана“ записи? По-специално тези от планетата Чата?
— Хвърлих им едно око. — Изразът на лицето й казваше: „Добре знаеш, че ги проучих“, но мисълта остана неизказана. — Нещо специално ли имаш предвид?
— Да. — Джони натисна клавишите и изпрати двете страници, които разглеждаше, на другите дисплеи. — Отляво е профилът на плоскокопитно четирикрако животно от Чата; вдясно — квазамански бололин. Ако внимателно ги разгледате, ще разберете за какво говоря.
— Интересно — кимна с глава Вартансън минута по-късно. — Между тях съществува голямо сходство.
— В частност, използването на магнитни силови линии за ориентиране — съгласи се Телек. — Много необичайно за големи земни животни. Вероятно класически пример на трофтийската теория за общия произход… както знаете, съществуваше същият аргумент за сходната флора и фауна на Авентини, Палатин и Целиан.
— Аха, ето ги — каза Джони. Той беше намерил другите две страници, които му трябваха, и ги показа на дисплеите. — Добре. А сега вижте изображенията на мохото вдясно и на тази птица вляво.
Феърли изсумтя.
— Едното е направено с дългофокусен обектив, а другото е компютърна графика. Дори и на мен ми е известно, че са необходими доста повече подробности, за да се извърши проучване за сходство.
Джони погледна към Телек.
— Лизабет, какво ще кажеш?
— И двете птици са хищни — бавно отговори тя. — Човките и перата при основата на опашката и крилете са много сходни. Краката… детайлите не са достатъчно ясни, но… интересно. Тези къси влакна върху горната част на главата и разстоянието между окото и човката… при двете са еднакви. Мохото има също някакви тънки косъмчета отстрани. Мисля, че са свързани със слуховата му система. Освен ако създадената от компютъра конструкция е невярна. Къде я открихте… о, ето къде. На Такта. Последната планета от вашето разузнаване, нали?
— Да — разсеяно кимна Джони. Значи мохите бяха близки братовчеди на тази странна птица, чието поведение ги бе прогонило от нейния свят. Което означаваше… какво?