Ударът на кобрата
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Cobra #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ударът на кобрата». Краткое содержание книги:
Коруин тихо въздъхна и се призна за победен.
— Добре, запази си тайната, щом искаш. Обади ми се, ако имаш нужда от транспорт. Ще ти изпратя колата си.
— Благодаря. Ще говорим по-късно.
— Доскоро. — Екранът изгасна и Коруин се облегна на стола. Пътуването до Квазама определено бе променило брат му… и то не към по-добро. Все пак, както беше казал на Джошуа, някои неща просто изискваха време, за да се оправят.
Интеркомът иззвъня. Беше Юти с някакво съобщение за обществената мрежа за осведомяване, което трябваше официално да се одобри. Коруин въздъхна, включи линията, остави настрана тревогите си за Джъстин и се залови за работа.
За Пири животът беше както едно време. Почти.
Поканата за вечеря в семейство Моро за него винаги стоеше над всичко, не само защото тяхната компания му беше приятна, но и защото негласно го бяха приели за член на семейството, а малцина бяха удостоени с тази чест. Години наред той имаше привилегията да наблюдава как трите момчета сменят малките столчета с големи, как от мълчаливи свидетели се превръщат в пълноправни участници в семейните дискусии; как чрез осмоза бяха възприели някои от тънкостите на политиката в световете на кобрите. Беше опознал и Гуен Моро, само три години по-голяма от него, до такава степен, че бе намислил да се ожени за нея. Тази вечер, като гледаше насядалата около масата фамилия, споменът за онези по-щастливи времена нахлу в паметта му като аромата на хубаво кахве.
Но тази вечер се чувстваше някаква хладина. Усилията на семейството не можеха да разсеят огорчението от празния стол на Джъстин. Джони ги бе уверил, че Джъстин ще дойде за дискусията, ала вечерята вече отиваше към своя край, поднесоха десерта и кахвето и Пири започна да се съмнява.
За Пири студената увереност, че вината за това е негова, беше по-лоша от отсъствието на Джъстин.
Той бе негов треньор, човекът, който трябваше да е сигурен, че момчето е готово да участва в мисията. И преди това беше тренирал кобри и ако Джъстин не бе успял да развие усещане за защитната параноя, необходима на всеки при опасност, причината за това беше единствено той. Пири можеше да му забрани да пътува с мисията, но Съветът искаше близнаците да участват и той не можеше да изтъкне никакъв убедителен аргумент за такава забрана.
Ако бе последвал бронирания автобус, когато Моф взе Джъстин от Солас за Пурма…
На връщане от Квазама Пири многократно беше разигравал този сценарий в безброй варианти. Но и сега, когато останеше сам, тази мисъл продължаваше да го преследва. Ако бе последвал автобуса, може би на първата спирка щеше да освободи Джъстин и след това двамата щяха да измъкнат Серенков и Риндстат. Или поне да го беше изчакал да пристигне до силно охраняваната сграда. Тогава Джъстин нямаше да остане самичък дълбоко във вражеската територия и без помощника отвън, на когото бе разчитал.
И нямаше да му се наложи да се сблъска с истината, че дори на кобрите им е позволено да се страхуват. И да се паникьосват.
Позволено им е и да остават хора.
Вечерята свърши и всички се преместиха във всекидневната. Джони едва бе започнал да говори, когато на вратата тихо се почука и влезе Джъстин.
Всички смутено млъкнаха и се опитаха да намерят точния баланс между поздрав, интерес, равнодушие и загриженост. Джошуа наруши смразяващата тишина.
— Идваш почти навреме — измърмори той с престорена сериозност. — Предвиждаше се ти да бъдеш главният докладчик.
Джъстин се усмихна и напрежението спадна.
— Съжалявам за закъснението — извини се той на брат си, също с престорена сериозност. — Бифтеците от гаунта ще са готови след минута… Като частична компенсация за закъснението, месото е изключително крехко.
Той седна до Джошуа и кимна към останалите, после обърна очи към баща си.
— Много ли изпуснах?
— Всъщност, ние тъкмо започвахме. — Джони се поколеба. — Онова, което ще кажа… което се каня да предложа… ще прозвучи доста странно — предупреди той и погледна към другите. — По-лошото обаче е, че нямам достатъчно солидно доказателство, с което да го подкрепя. Това е главната причина, поради която ви събрах: да ми помогнете да си изясня дали наистина съм открил нещо, или всичко е просто халюцинация. — Той премести очи към Крис, седна на канапето между Коруин и Гуен и остана там, сякаш събираше сили. — Помолих ви да прочетете доклада на „Менсаана“ за планетата Такта и по-специално онази част, която се отнася за птицата, наречена от нас спуки. Написаното не е много… предимно кратко описание на един екземпляр, който срещнахме в периметъра на „Менсаана“. Но там не е казано, че според мен тази птица притежава известни телепатични способности.