Ударът на кобрата
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Cobra #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ударът на кобрата». Краткое содержание книги:
— Аха. Много добре сте се справили.
Джони кимна.
— Всичките изглеждат обещаващо — каза той. — Най-малко два са дори повече от добри.
Телек го погледна.
— Искам тези светове, Джони.
Той отвърна на погледа й без да трепне.
— Дори и с цената на война?
— С цената на всичко, което се окаже необходимо — отговори безцеремонно тя.
Той въздъхна.
— Надявах се, че случилото се на Квазама малко е охладило амбициите ти.
— Случилото се само ми показа какво ще ни струва. Но алтернативата е да загубим и последните деветнадесет хиляди души на Целиан.
— Това е само аргумент. Знаеш много добре, че те винаги могат да се преселят тук.
— Само че не искат. Всички, които бяха готови да се унижат до такава степен, че да се признаят за победени, вече го направиха. Ние не можем да принудим останалите да се върнат към цивилизацията… гордостта им няма да го понесе.
— А твоята гордост не те ли спря да подвиеш опашка пред квазаманците? — продължи той.
— Гордостта ми няма нищо общо с това.
— Разбира се. — Джони бръкна в куртката си, извади един магнитен диск и й го подаде. — Е, каквито и да са мотивите ти, щом твърдо си решила да завладеем Квазама, ще трябва да знаеш колкото се може повече за тази планета.
Телек взе диска и се намръщи.
— Какво е това?
— Официален доклад на Балиу’чка’спми за Квазама.
Тя зяпна от изненада.
— Какво каза, че е? Откъде го взе?
— От трофтийския кораб горе — отговори той. — Несъмнено всеки кораб, изпратен в помощ на нашата мисия, има на борда си за евентуална справка доклад, изготвен от собствения си свят. Така че следобед отидох и взех едно копие.
— Също като онова ли?
— Почти. Комбинация от блъф, самохвалство и юридическа информация. — Джони леко се усмихна. — Плюс нараснало уважение от страна на трофтите към нас.
— Бог ми е свидетел, че сме си го заслужили — тихо каза Телек. — Дори само стореното от Йорк и Уинуърд е достатъчно за такова уважение… — Тя отхвърли съживилото се чувство за провал на мисията. — И защо ми го даваш?
— О, на сутринта всички от Съвета ще имат копие от него — вдигна рамене той. — Както ти казах, минавах наблизо.
— Разбирам. Е, все пак ти благодаря.
— Няма за какво. — Джони стана, намръщи се от болка, което не убягна от погледа й, и тръгна към вратата. Там се спря, обърна се и я погледна. — Лизабет, няма да допусна Световете да влязат във война заради новите ти планети — тихо каза той. — Особено след онова, което видяхме на Квазама. Хирургическа атака срещу тяхната технологична база — може би, ако е възможна; въздушни бомбардировки — вероятно, стига да има някаква полза; но война по сушата — не! Дори и заради Целиан.
Тя леко кимна.
— Разбирам. И аз като теб искам да намерим някакво компромисно решение.
— Да се надяваме, че ще го намерим. Лека нощ.
Той излезе, а Телек остана с трофтийския магнитен диск в ръка. Изведнъж се почувства безкрайно изтощена…
Тя извади диска с доклада на „Менсаана“, сложи трофтийския диск за Квазама и набра на клавиатурата команда за включване към централната програма за превод на Академията. После уморено въздъхна, сипа си още кахве в чашата и зачете.
(обратно)Заседанието на Съвета беше отложено с два дни, за да могат членовете да се запознаят както с разпита на участниците в мисията до Квазама, така и с донесените от Джони данни от трофтите. Но накрая, когато започна обсъждането, бързо стана безпределно ясно, че предишното предпазливо одобрение сега е категорично.
И не беше трудно да се разбере защо.
— Ако проклетата планета не представляваше изгубена човешка колония, никой нямаше да се вълнува толкова много — изръмжа Дилан Феърли на заседанието на губернаторите.
— Никой от целианските синдикали не се оплаква — тихо изтъкна Вартансън. — Знаем каква е алтернативата тук.
— Или ние, или те? Такава ли е? — попита Джони. — Хайде сега… Дори не ни е известно защо трофтите се страхуват от Квазама.
— Така ли? — възкликна Рой. — Една процъфтяваща, силно параноидна човешка култура и много сплотен народ. Нима всичко това не е достатъчно основание за страх?
— Култура, която не притежава междузвездни кораби, която дори не извършва системни космически полети — подхвърли Хемнър.
— Ние не знаем дали квазаманците не извършват космически полети — язвително напомни Феърли. Той погледна Джони. — Много неща не знаем за тяхната промишленост и технология. Това трябваше да се изясни.
Джони настръхна. Но Телек го изпревари.