Ударът на кобрата

Джони кимна.

— Да. Единствената грешка на квазаманците е, че са искали да получат колкото се може повече информация, преди да ги ликвидират. Имали са много възможности да взривят „Капка роса“.

Коруин се намръщи. Йорк загуби ръката си, пострадаха очите на Уинуърд, Серенков и Риндстат бяха все още в критично състояние на борда на оставения в орбита трофтийски кораб, а баща му смяташе, че мисията е извадила късмет!

— В каква каша, за Бога, се забъркахме? — промърмори той.

— Наистина каша — съгласи се Джони. — Някой има ли представа след колко време Сън и компания ще завършат с разпита?

— Хъм… — Коруин се надвеси над комуникационния пулт и отправи запитване. — Най-рано вечерта. И няма да съобщят нищо пред широката публика.

— Това е добре, но ние не сме „широка публика“. — По-възрастният Моро загледа за момент пред себе си. — Искам да вземеш майка си и тази вечер двамата да отидете в академия „Кобра“. Използвай името ми, за да влезеш, а ако имаш спънки, цитирай някакви прерогативи за близки сродници. Сигурен съм, че ще намериш нещо такова в закона. Не разговаряй за политика с братята си и не ги задържай до късно. Трябва да са бодри за утре, когато ще докладват пред Съвета.

Коруин кимна.

— Ти ще дойдеш ли?

— Да, но не ме чакайте. Най-напред имам да свърша някои работи.

— Самичък?

Джони се усмихна.

— Глезените ми добре си починаха на слънчевите светове. Сега мога да изкарам и сам няколко часа през авентинската зима, благодаря.

Коруин вдигна рамене.

— Само питам.

Но той остана в преддверието, докато не чу разпореждане на Юти да подготвят совалката за излитане в орбита. Изглежда тази вечер баща му наистина нямаше защо да се безпокои от авентинската зима.

На трофтийските бойни кораби не съществуваше зима.

За четвърти път през последните четири минути екранът на комуникационния пулт сякаш се замъгли пред очите на Телек и за четвърти път тя упорито поклати глава и отпи от чашата си с кахве. Беше късно, чувстваше се уморена и трябваше да бъде поне малко бодра за заседанието на Съвета сутринта. Но сега за първи път имаше възможност да види доклада на „Менсаана“ и бе решила преди да се прибере, макар и бегло да се запознае с него.

На вратата леко се почука.

— Влез — извика Телек.

Не беше човек от здравната служба на Академията, както бе очаквала.

— Сестрите от контролната станция са раздразнени, че още не си си легнала — каза Джони, докато влизаше в стаята.

Тя трепна и изръмжа:

— И те изпратиха чак от Капитолия, за да ми го съобщиш?

— Не, разбира се. Бях наблизо и реших да намина за малко. — Той придърпа един стол и седна.

Телек кимна.

— Много добре. Можеш да си страшно горд с тях.

— Зная. Макар Джъстин да не е на същото мнение.

— В такъв случай греши — заяви Телек. — Ако се беше опитал да влезе в подземията на Пурма, нямаше да излезе жив. Точка. И тогава сигурно щяхме да вземем Юри и Марк на борда, преди да разберем какво са им направили квазаманците.

— Разбирам. Вярвам, че и той ще го разбере. — Джони посочи с ръка към комуникационния пулт. — Доклада на „Менсаана“ ли четеш?