Ударът на кобрата
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Cobra #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ударът на кобрата». Краткое содержание книги:
Този път обаче имаше известна разлика. По-рано Квазама се разглеждаше като просто математическо уравнение: от едната страна абстрактно предизвикателство, от другата — конкретна надежда световете на кобрите да удвоят владенията си. Сега удобната мъгла се беше разсеяла. Когато бяха публикувани детайли за квазаманския народ и заплахата, която той можеше да представлява, дори и в най-логическите и рационални аргументи започна да тлее емоционален огън — както в поддръжниците, така и в противниците на идеята кобрите да се ангажират като наемни войници. Повечето от противниците, с които Коруин разговаря, почти никак не бяха успокоени от уверението, че Джони също е против масирана война с други човешки същества. Те обикновено изразяваха отношението си като казваха, че той трябва да направи всичко, за да спечели Съвета за тази кауза. Защитниците най-често избягваха деликатните етични въпроси, твърдейки, че собствената безопасност на световете на кобрите трябва да е първостепенен приоритет на Джони. Това доведе до патова словесна ситуация и на Коруин му дойде до гуша.
Но когато му се обади Джошуа, разбра колко сериозно телефонът и обществената информационна мрежа бяха обсебили живота му.
— Говорил ли си скоро с Джъстин? — попита Джошуа, след обичайните любезности.
— От вечерта на разпита не съм. — Коруин трепна при това неочаквано признание. Бяха минали четири дни, без да е говорил с никой от семейството, освен с баща си. Това не беше обичайно за него. — Напоследък нямам никакво свободно време.
— Мисля, че трябва да намериш време и да поговориш. Скоро.
Коруин се намръщи.
— Защо? Случило ли се е нещо?
Образът на Джошуа върху екрана на видеофона се поколеба и леко поклати глава.
— Нищо, в което да се намесвам, но… Е, знаеш, че още не се е върнал от Академията.
Коруин не знаеше.
— Проблеми със здравето ли има?
— Не, но цялото си време прекарва затворен почти сам в стаята. Провежда задълбочено, компютърно, библиотечно изследване.
Коруин се замисли за доклада на Джъстин. Преди два дни го бе прегледал набързо и го беше отнесъл към дело. Брат му бе минал през самия ад…
— Може би просто убива времето, докато малко позавехнат емоционалните му рани — предположи той. Но още преди да заглъхнат, думите прозвучаха фалшиво в собствените му уши. Джъстин не беше от хората, които обичаха усамотено да си ближат раните.
Джошуа сякаш прочете мислите му.
— Тези рани трябва да са по-дълбоки, отколкото показва, защото по-рано никога не се е усамотявал така. А и ровенето в библиотеката ме безпокои. Можеш ли да вземеш списъка на онова, което проучва?
— Вероятно. — Коруин се почеса по бузата. — Да. Напомни ли му, че тази вечер се събира военният съвет на семейство Моро?
— Да — кимна другият. — Каза ми, че ще гледа да дойде.
— Чудесно — бавно каза Коруин. — Чудесно. Не съм говорил с теб и, разбира се, не зная, че си му напомнил. Ще му се обадя, както подобава на добър по-голям брат, и ще видя какво мога да изкопча от него. Става ли?
— Става. Благодаря ти, Коруин. Това негово странно държание едва не ме изкара от равновесие.
— Не се притеснявай. До довечера.
Джошуа изчезна от екрана. Коруин се намръщи, набра номера на Академията и поиска да го свържат с Джъстин. На екрана се появи лицето на брат му.
— Ало? О, здравей, Коруин. С какво мога да ти бъда полезен?
Мина цяла секунда, преди Коруин да си възвърне дар слово. Рядко, а може би дори никога, Джъстин не се бе държал толкова хладно учтиво. „Делово“ — мина му през ума.
— Хъм, просто ти се обаждам да разбера дали ще дойдеш на фамилната кръгла маса тази вечер — най-после успя да каже той. — Предполагам, че татко ти е съобщил.
— Да. Преди два дни, а днес ми напомни и Джошуа. Разбрах, че леля Гуен също ще присъства.
Коруин мислено се намръщи. Беше решил той да съобщи тази новина на Джъстин, за да го придума да присъства. Леля Гуен — по-малката сестра на Джони — още от детинство беше любимка на Джъстин, но откакто преди шест години се премести на Палатин, посещенията й станаха съвсем редки.
— Вярно е — каза той. — Тя е един от геолозите, които обработват данните от Квазама.
Устните на Джъстин като че ли леко се свиха при името Квазама. Коруин не беше съвсем сигурен.
— Да, татко спомена такова нещо. Е, както ти казах, ще се опитам да дойда.
— Какво те задържа далеч от дома? — сякаш между другото попита Коруин. — Не си ли все още в отпуска?
— Официално — да. Но напоследък усилено работя върху нещо и искам да го довърша.
— Какво е това „нещо“?
Лицето на Джъстин остана непроменено.
— Ще разбереш, когато го свърша. Дотогава по-добре да не ти казвам.