Среднощни приливи
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни приливи». Краткое содержание книги:
На юг експанзионисткото кралство Ледер с ненаситна и хладнокръвна алчност е погълнало всички свои по-малко цивилизовани съседи. Всички, освен един народ — Тайст Едур. Защото Ледер се приближава към едно отдавна предречено възраждане — от кралство и отдавна изгубена колония на Първата империя към Преродената империя. Затова народът му е вперил алчния си поглед на север, към богатите и плодородни земи и крайбрежия на Тайст Едур.
Дали под задушаващата тежест на златото или под острието на меча, Тайст Едур, изглежда, трябва да падне. Така поне е отредила Съдбата. Сред Тайст Едур — сред народа на Трул Сенгар — съществува поверие, че най-мрачните копнежи на духа идват с приливите от юг, а тези приливи идват посред нощ…
Война и измяна, магия и мит се сблъскват в тази зашеметяваща пета глава от величествената „Малазанска книга на мъртвите“ на Стивън Ериксън — монументално постижение, приветствано радушно от читатели и критици като епос на въображението и класика в жанра фентъзи.
Друго доказателство за това беше скромното му облекло, подходящо по-скоро за обикновен гражданин, излязъл на пазара, нежели за крал.
Макар и легнал, Брис успя да почете височайшия си посетител с лек поклон.
— Моля за извинение, ваше величество…
— Не е нужно, Финад — прекъсна го Езгара Дисканар и махна с ръка. — Всъщност аз съм този, който трябва да ти се извини. За неприятните задачи, които те отклониха от официалните ти задължения. Злоупотребих жестоко с верността ти, млади ми Защитнико. И ти пострада от това.
— Ще се оправя, ваше величество.
Езгара се усмихна, погледна другите двама в стаята и каза:
— Каква унила среща, нали? Би трябвало да сме благодарни, че прескъпата ми съпруга лежи бездиханна под изтощения си консорт, тъй щото дори най-верните й шпиони не смеят да влязат, за да й съобщят за срещата ни. Да се надяваме, че когато това най-сетне се случи, ще е твърде късно.
— Кралю — заговори Нифадас, — аз трябва да напусна първи, с ваше позволение. Часът на заминаването ми от града наближава, а все още не съм се подготвил напълно.
Кривата усмивка на Езгара стана по-широка.
— Първи евнух, вашето усърдие в подобни неща е легендарно, което ме кара да съм скептичен към твърденията ви. Все едно, имате позволението ми, макар и само за да можете да се погрижите вашите шпиони да разберат точно кога нейните шпиони ще направят донесението си, тъй че те от своя страна да могат да донесат на вас, а вие от своя страна — на мен. Макар че какво точно ще правя с това знание несъмнено ще ми убегне предвид това, че събитието, предизвикало цялото това пърхане с донасянията, не е нищо друго освен същото, което става точно сега, в тази стая.
Нифадас се поклони.
— Никой не може да се оттегли от този безкраен танц, както добре знаете.
Усмивката на краля се стегна.
— Да, знам го добре, Първи евнух. Хайде, свободен сте.
Щом Нифадас излезе, кралят се обърна към Куру Кан.
— Цеда, канцлерът упорства в настояванията си Финад Джерун Еберикт да не бъде включен в делегацията. Аргументите му са убедителни.
— Той се страхува за живота на вашия син, ваше величество.
— Задръжките на Финада дотолкова ли са отслабнали, че би могъл наистина да убие наследника ми?
— Надявам се, че не, ваше величество.
— Смятате ли, че синът ми разбира риска и поради това ще действа сдържано и с доблест?
— Принц Квилас е предупреден за опасностите, ваше величество — предпазливо отвърна Куру Кан. — Събрал е около себе си най-доверените си телохранители под командата на Морох Неват.
— Очевидно Морох е сигурен във възможностите си да се справи със задачата по опазването живота на принца. — При тези думи Езгара се обърна и питащият му поглед се прикова в Брис.
— Морох е изключително опитен, ваше величество — каза след кратък размисъл Бедикт. — Убеден съм, че ще постави цяла редица слуги пред принца да опитват храната, и магове с гъмжило от прегради.
— За последното мога да потвърдя, ваше величество — намеси се Куру Кан. — Лиших се от много опитни ученици по заповед на кралицата.
— Значи търсим равновесие в заплахата и разчитаме на благоразумието на играчите — каза Езгара Дисканар. — Но ако някоя страна се реши на инициатива, сценарият ще се разкрие бързо.
— Така е, ваше величество.
— Финад Брис Бедикт, смятате ли, че Морох Неват е в състояние да посъветва за сдържаност?
— Убеден съм, ваше величество.
— Остава открит въпросът дали синът ми ще е в състояние да приеме съвета — въздъхна Езгара.
Нито Цеда, нито Брис отвърнаха на това.
Кралят ги изгледа продължително, след което отново насочи вниманието си към Брис.
— Очаквам с нетърпение да се върнете към задълженията си, Защитник, и съм облекчен, че се съвземате бързо от приключенията си.
После си тръгна. На прага обаче спря и каза — без да се обръща:
— Мисля, че Джерун Еберикт ще трябва да понамали антуража си…
Един от слугите на Куру Кан притвори вратата отвън и двамата останаха сами. Цеда погледна Брис и вдигна рамене.
— Ако можеше да съществува безсмъртна добродетел… — подхвърли Брис.
— Нашият крал щеше да е бог — довърши Куру Кан и кимна. — И на това залагаме живота си. — Лещите му блеснаха от отразената светлина. — Любопитно наблюдение точно сега. Дълбоко далновидно, мисля. Брис Бедикт, ще ми кажете ли нещо повече за пътуването си?