Свещена любов

— Добре, успях да те накарам да се почувстваш неловко и съжалявам за това. Но от дълго време имах желание да го кажа и на двама ви. — Бела насочи поглед към банята. — Сега по-добре върви, за да мога да се приготвя, преди доктор Джейн да се е заела с мен. Обичам тази жена. Наистина я обичам, но мразя, когато нахлузва латексовите си ръкавици.

Кормия се сбогува с нея и тръгна дълбоко замислена към собствената си спалня.

Когато зави зад ъгъла, спря при кабинета на Рот. Като че явил се, призоваван от мисълта й, Примейлът стоеше на върха на главното стълбище, огромен и изтощен.

Очите му се заковаха в нея.

Сигурно жадуваше за новини от Бела.

— Чувства се по-добре, но мисля, че крие нещо. Брат Зейдист отиде за доктор Джейн.

— Добре. Радвам се. Благодаря, че се погрижи за нея.

— Удоволствието беше мое. Тя е прекрасна.

Примейлът кимна. После погледът му я обходи цялата, от косата, вдигната високо на главата й, до босите крака. Все едно че я опознаваше отново, след като дълго време е бил далеч от нея.

— На какви грозни гледки станахте свидетел, докато ви нямаше?

— Защо питаш?

— Взирате се в мен, все едно са минали седмици от последната ни среща. Какво видяхте?

— Познаваш ме добре.

— Почти така добре, както вие умеете да избягвате въпросите ми.

Той се усмихна.

— А това значи много добре, нали?

— Не е нужно да говорите.

— Видях още смърт. Такава, която можеше да бъде избегната. Ужасна загуба. Тази война е истинско зло.

— Да, така е. — Искаше й се да вземе ръката му, но вместо това каза: — Ще ме придружите ли в градината? Канех се да се разходя сред розите за кратко, преди да е изгряло слънцето.

Той се поколеба, а после поклати глава.

— Не мога. Съжалявам.

— Разбира се. — Тя се поклони, за да избегне погледа му. — Ваша светлост.

— Бъди внимателна.

— Ще бъда. — Тя хвана полите на робата си и слезе бързо по стълбите, които той току-що беше изкачил.

— Кормия?

— Да.

Когато тя погледна през рамо, очите му се заковаха в нейните. Пламтяха по начин, който я върна на пода в спалнята му и сърцето се качи в гърлото й.

Но той само поклати глава.

— Нищо. Просто се пази.

Кормия продължи надолу по стълбите, а Фюри пое по коридора със статуите и се озова пред един от прозорците с изглед към градината.

Да отиде с нея, за да разгледат розите, беше изключено. Чувстваше се толкова уязвим. Като че кожата му беше свалена от тялото. Всеки път, щом затвореше очи, в съзнанието му изникваха онези тела в коридора на клиниката, уплашените лица в склада за медикаменти и смелостта на онези, които не би трябвало да се бият за собствения си живот.

Ако не беше отнесъл Бела до горе и после не беше отишъл да търси Зейдист, може би тези цивилни нямаше да бъдат спасени. Беше повече от сигурен, че никой не би го повикал като подкрепление, защото вече не беше член на Братството.