Град от кости

— Може да е избягал и да се е скрил някъде — предположи Магнус. — Сигурно не е лесно да свикнеш да си плъх, особено ако си глупав.

— Саймън не е глупав — възрази ядосано Клеъри.

— Така е — съгласи се Джейс. — Той просто изглежда глупав. Всъщност умът му е средна хубост. — Гласът му беше безгрижен, но раменете му се стегнаха, когато се обърна към Магнус. — Когато си тръгвахме, един от гостите ти се блъсна в Клеъри. Допускам, че е отворил раницата й и е взел плъха. Саймън имам предвид.

Магнус го погледна.

— И?

— И трябва да разберем кой е той — настоя Джейс. — Предполагам, че го познаваш. Ти си висш магьосник. Не вярвам в собствения ти апартамент да се случват неща, за които да не знаеш.

Магнус разглеждаше блестящия си нокът.

— Грешиш.

— Моля ви, кажете ни — каза Клеъри. Джейс я стисна за китката. Тя знаеше, че го прави, за да я накара да млъкне, но все пак каза: — Моля ви.

Магнус отпусна ръка и въздъхна.

— Добре. Видях един от вампирите с мотоциклети да си тръгва със сив плъх в ръце. В интерес на истината, помислих си, че е някой от техните. Понякога, когато се напият, децата на нощта се превръщат в плъхове или прилепи.

Ръцете на Клеъри се разтрепериха.

— А допускате ли, че това е бил Саймън?

Магнус трепна.

— Само предполагам, но не е изключено.

— Има и още нещо — Джейс говореше спокойно, но бе по-разтревожен, отколкото в апартамента, преди да намерят Бездушния. — Къде е тяхното свърталище?

— Тяхното какво?

— Свърталището на вампирите. Там са отишли, нали?

— Мога само да гадая. — Магнус изглеждаше така, сякаш не го свърта тук.

— Трябва да ми кажеш къде е.

Магнус поклати бодливата си, блестяща глава.

— Няма да си навличам неприятности с децата на нощта заради един мунди, когото дори не познавам.

— Почакайте — прекъсна го Клеъри. — За какво им е Саймън? Нали нямат право да нараняват хора…

— Да предположа ли? — каза Магнус, без да е нелюбезен. — Помислили са си, че това е питомен плъх, и им се е сторило забавно да убият домашния любимец на ловец на сенки. Те не ви харесват, независимо от Съглашението… а и там нищо не се казва за убиване на животни.

— Ще го убият ли? — попита Клеъри с широко отворени очи.

— Не е задължително — каза бързо Магнус. — Може да си помислят, че е някой от тях.

— При това положение какво ще му се случи? — каза Клеъри.

— Е, при изгрев-слънце, когато отново се превърне в човек, все пак ще го убият. Но дотогава има още няколко часа.

— Тогава ни помогнете — каза Клеъри на магьосника. — Иначе Саймън ще умре.

Магнус я изгледа от горе до долу. На лицето му се появи нещо като симпатия.

— Всички все някога умират, скъпа — каза той. — По-добре свиквай с това.