Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
«Бентли» ли е това?», помисли си Зи. Приличаше на такова.
«Такава скъпа кола?» Сигурно бе член на семейството на Бела. Без
съмнение, бяха уведомени, че охранителната система е била изключена за
малко, а после, преди десет минути, отново включена.
Моментът не беше подходящ да рискува да го заловят тук. Като се
имаше предвид какъв е късметът му, лесърите вероятно щяха да изберат
точно този момент да дойдат за джипа и да решат да минат покрай къщата
— просто така, за забавление.
Изруга тихо и зачака да се отвори някоя от вратите на «Бентли»-то…
Обаче никой не слезе от колата, двигателят продължаваше да работи. Това
бе добре. Може би нямаше да влязат, докато алармата бе активирана.
Защото в кухнята цареше истинска бъркотия.
Зи подуши студения въздух, но не долови характерната за лесърите
миризма. Инстинктът му подсказваше, че зад кормилото на автомобила
седи мъж. Брат й? Най-вероятно. Появата му тук бе логична.
«Точно така. Погледни предните прозорци. Виждаш ли? Всичко е
наред. Няма никой в къщата. А сега направи услуга и на двама ни и си
тръгни оттук.»
«Бентли»-то остана на мястото си, както му се стори, цели пет часа.
След това даде на заден ход и излезе на улицата.
Зи си пое дълбоко дъх. Господи… Нервите му бяха прекалено опънати
тази вечер.
Времето минаваше. Той стоеше съвсем сам сред боровата горичка и
не откъсваше поглед от къщата на Бела. И се питаше дали тя се страхува
от него сега.
Вятърът се усили и студът проникна чак до костите му. Изпаднал в
отчаяние, приветства болката, която дойде с него.
>24.
Джон бе втренчил поглед над бюрото в кабинета. Сарел бе свела
глава над древната книга, чиито страници прелистваше, и косата падаше
над лицето й така, че той виждаше единствено брадичката й. Двамата бяха
прекарали часове наред в приготвянето на списъка със заклинанията за
фестивала на зимното слънцестоене. А Уелси бе в кухнята и поръчваше
продуктите за церемонията.
Сарел прелисти поредната страница и той си помисли, че има красиви
ръце.
— Добре — каза тя. — Мисля, че тази е последната.
Очите й срещнаха неговите. Почувства се така, сякаш го бе ударил
гръм — усети топлина, после странна дезориентация. Освен това му се
струваше, че тялото му блести в мрака. Откачаше, разбира се.
Тя се усмихна и затвори книгата. И настъпи дълго мълчание.
— И така… хм предполагам, че моят приятел Леш е в твоя клас.
Леш бе неин приятел? «О, страхотно.»
— Да… Той каза, че имаш знака на братството на гърдите — Джон не
отговори и тя попита: — Така ли е?
Джон сви рамене и започна да драска нещо в края на напрания от него
списък.
— Може ли да го видя?
Той затвори очи. Не искаше тя да види мършавите му гърди. И… Нито
пък белега, който имаше по рождение, но сега започваше да му създава
проблеми.
— He мисля, че сам си го направил, както твърдят те — побърза да го
увери тя. — И не искам да го преценявам или нещо подобно. Аз дори не
знам как трябва да изглежда. Просто съм любопитна.
Приближи стола си до неговия и той долови аромата на парфюма й…
А може би не бе парфюм. Може би бе просто… нейната миризма.
— От коя страна е?
Сякаш принадлежеше на нея. Лявата му ръка потупа мястото над
лявата му гръд.
— Разкопчай малко ризата си — наклони глава на една страна, така че
да може да вижда гърдите му. — Джон? Може ли да го видя? Моля те…
Той хвърли поглед към вратата. Уелси все още говореше по телефона
в кухнята, така че вероятно нямаше да дойде при тях. Но кабинетът все
пак не му се струваше достатъчно уединен.
О… Господи. Наистина ли щеше да го направи?
— Джон? Просто искам да го видя.
Добре де, щеше да го направи.
Изправи се и кимна с глава към вратата. Без да каже и дума, Сарел го
последва към стаята му.
Влязоха, той затвори вратата и посегна към първото копче на ризата
си. Застави ръцете си да не треперят. Закле се, че ще ги отреже, ако го
изложат. Заплахата като че ли подейства, защото успя без никакви
проблеми да разкопчае ризата си чак до корема. Разтвори лявата половина
и извърна глава.
Усети леко докосване и подскочи.
— Съжалявам, ръцете ми са студени — Сарел подуха топъл въздух на
пръстите си, после отново докосна гърдите му.
Мили Боже. Нещо ставаше с тялото му, сякаш под кожата му гореше
ножар. Дъхът му започна да излиза на пресекулки от устните, задушаваше
се. Отвори широко уста, за да може да диша по-добре.
— Наистина страхотно.
Бе разочарован, когато Сарел отпусна ръка. Но после се усмихна.