Първото семейство
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Първото семейство». Краткое содержание книги:
— Е?
Тък извади телефона си.
— Пет минути?
— Става — кимна Шон.
50
Шон Кинг, който беше работил в охраната на президента, когато беше в Сикрет Сървис, имаше разрешение за достъп до Ситуационната зала на Белия дом и беше влизал там. Никога обаче не беше влизал в апартамента на първото семейство. Този пропуск сега беше коригиран. След като се изкачиха с асансьора и от малката клетка ги освободи истински оператор на асансьор, двамата с Мишел попаднаха в луксозно обзаведена стая с тежки фризове и красиви цветя. После вниманието им привлече жената, седнала на канапе в единия край с чаша чай в ръка. В камината гореше огън, излъчващ приятна топлина. От отсрещната страна на улицата, където беше Лафайет Парк, се чуваха скандирания на демонстранти.
Очевидно и Джейн ги чуваше.
— Биха могли да го отложат след всичко, което се случи — отбеляза тя.
— За такова нещо се иска специално разрешение — каза Мишел. — Трябва да го използват, когато го получат, иначе го губят.
— Така е, разбира се.
Личи си, че уморена, помисли си Шон. И очевидно не само от кампанията. Малките бръчици по лицето й сега изглеждаха по-дълбоки, торбичките под очите бяха по-ясно изразени, прическата не беше безупречна както преди. Дрехите й стояха някак по-небрежно.
Мишел наблюдаваше Тък. Братът седна до сестра си и започна да оглежда неспокойно стаята. Персоналът на Белия дом му донесе коктейл. Той стисна чашата толкова силно, че пръстите му побеляха. Вероятно му се пушеше, но в Белия дом това бе забранено за голямо съжаление на немалкото стресирани хора, които работеха там.
— Как са Джон и Колийн? — попита Джейн.
— Не са кой знае колко добре.
— Можем да ги оставим тук, Тък.
— Това е без значение, Джейн. Проблемът не е в мястото.
— Знам.
Тък огледа просторното помещение.
— А и мястото не е приспособено за деца.
— Ще се изненадаш — каза Джейн. — Помниш ли как Дан-младши празнува рождения си ден в голямата зала за приеми, когато навърши шестнайсет? А тук и друг път са живели малки деца. Семейството на Теодор Рузвелт, на Кенеди…
— Всичко е наред, Джейн, наистина.
Тя се обърна към Шон.
— Благодаря ви, че дойдохте на погребението.
— Казах ти, че ще дойда.
— Последния път, когато говорихме, оставихме нещата доста объркани.
— Мислех, че съм се изразил достатъчно ясно — каза той.
Джейн се намръщи.
— Шон, опитвам се да действам колкото мога по-професионално.
Той се наклони напред, а Мишел и Тък впериха в него изнервени погледи.
— А ние се опитваме да открием Уила. Пет пари не давам дали ще стане професионално, или не. Надявам се, не е проблем за теб. — Погледна Тък и добави: — И за двамата.
— Просто искам да намеря дъщеря си — побърза да каже Тък.
— Разбира се — рече Джейн. — Всички това искаме.
— Добре, радвам се, че по този пункт сме единодушни.
Шон кимна окуражително на Тък.
Той отвори уста.
— Ами… Дан тук ли е?
Шон се облегна назад и се взря в тавана, а Мишел така погледна Тък, сякаш не беше виждала по-голям глупак от него.
— Работи в кабинета си. По-късно тази вечер ще излети за Западното крайбрежие. Аз трябва да отида при него утре, но в момента плановете ми са объркани, както можете да си представите, така че се съмнявам дали ще отида.
Погледна Шон и попита:
— Имаш ли нещо да ми кажеш?
— Не, но мисля, че брат ти има. Всъщност заради това дойдохме.
Тя се обърна към Тък.
— Какво е то?
Тък изля остатъка от коктейла в гърлото си толкова бързо, че едва не се задави. След малко се овладя, но продължи да мълчи.
Мишел изгуби търпение и заговори:
— Тък е видял агент Бетак да се среща с Пам месец, преди тя да бъде убита. Агент Бетак отрича да е имало такава среща. Искахме да го извикаме тук пред всички и да решим въпроса веднъж завинаги. Знаем, че е в Белия дом. Всъщност проследихме го дотук.
Тък заби очи в обувките си, а сестра му гледаше ту Шон, ту Мишел.
— Няма да е нужно — каза Джейн.
— Защо? — попита Шон.
— Защото агент Бетак наистина се е срещнал с Пам.
— Откъде знаеш?
— Знам, защото аз го помолих.
В продължение на неловка минута се чуваше само пукането на огъня и виковете на протестиращите.
Тък Дътън изненадващо заговори пръв.