Първото семейство
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Първото семейство». Краткое содержание книги:
Тък стана.
— Аз се осмелявам. Ако всичко това има нещо общо с живота на дъщеря ми…
Джейн го погледна, после останалите, един по един. Увереността й сякаш се стопи под втренчените им погледи. Шон реши, че прилича на животно, притиснато в ъгъла, което отчаяно търси начин да се измъкне.
— Джейн — каза той, — ако писмото има нещо общо с Уила, трябва да знаем. ФБР също трябва да знае.
— Не е възможно.
Тък я сграбчи за лакътя.
— Разбира се, че е.
Бетак инстинктивно се спусна напред, за да защити първата дама, но Мишел вече беше успяла да освободи лакътя й. Бутна Тък да седне на канапето.
— Успокой се, Тък. Така не ни помагаш особено. Тя все пак е първата дама.
— Пет пари не давам каква е. Може да е и президент! Ако знае нещо, което може да помогне да намерим Уила, трябва да го каже!
Джейн гледаше Бетак изпитателно.
— Ти откъде знаеш за писмото?
— В тази сграда не може да се случи нищо без знанието на Сикрет Сървис.
— Писмото от похитителите ли беше? — попита Шон.
Джейн се обърна към него.
— Може би. Не мога да кажа. Никой не може да каже.
— Провериха ли го за отпечатъци?
— Тъй като не беше изпратено тук и е минало през много ръце, преди да попадне при мен, отговорът е „не“ — каза тя хладно.
— Къде е? — попита Шон.
— Унищожих го.
Той доби объркан вид.
— Джейн, занимаваме се с федерално разследване. Ако се докаже, че съзнателно си укрила и унищожила веществено доказателство…
— Ето това вече наистина може да провали преизбирането на мъжа ви — добави Мишел.
— А защо си го скрила? — учуди се Шон.
Джейн избягваше погледа му.
— Стъписах се, когато го получих по този начин. Опитах се да преценя положението, преди да реша какво да правя с него.
Сега вече е в стихията си, помисли си Шон.
— Според мен — намеси се Бетак — трябва да преценяват специалистите. — Мисис Кокс, трябва да сте наясно какво правите. Трябва да им кажете какво е пишело в това писмо.
— Добре, ще ви кажа. Пишеше, че ще изпратят друго писмо до пощенска кутия. Беше даден адресът на кутията и имаше ключ за нея.
Шон, Мишел и Бетак се спогледаха.
Джейн го забеляза, защото каза:
— И пишеше, че ако до тази кутия дори само се приближи някой, който прилича на полицай или федерален агент, никога повече няма да видим Уила.
— Затова ли не каза на никого за писмото? — попита Тък.
— Разбира се. Наистина ли мислиш, че не ме интересува какво ще стане с нея? Та аз я обичам като свое дете!
Начинът, по който го каза, се стори на Шон малко странен.
— Кога пишеше да очакваш следващото писмо?
— Не пишеше кога. Пишеше, че трябва да проверявам редовно. Днес там нямаше нищо.
— Трябва да информираме ФБР — каза Бетак.
Шон и Мишел кимнаха в знак на съгласие, но Джейн поклати глава.
— Ако го направите, никога повече няма да видим Уила.
— Джейн, федералните се справят много добре с подобни ситуации.
— Да, досега се справиха прекрасно! Откриха всичко и няма никакви проблеми! Как да объркат нещата точно сега?
— Иронията едва ли е справедлива… — започна Мишел.
Джейн Кокс повиши глас.
— Какво разбираш ти от справедливост!
— Когато получите писмото, ще трябва да ни го покажете.
Джейн Кокс погледна Шон.
— Трябва?
— Извика ни да разследваме случая, Джейн. Вече успя да ни излъжеш и да скриеш жизненоважна информация, заради което загубихме време, каквото и бездруго нямаме. Да, трябва да покажеш писмото и на нас, и на ФБР веднага щом пристигне. Иначе излизаме от играта още сега.
— За бога, Джейн! — извика Тък. — Става дума за Уила! Трябва да им помогнеш!
— Ще помисля.
Тък се стъписа от репликата й, но Шон кимна и каза:
— Добре, Джейн, помисли, а после ни информирай за решението си.
Стана и кимна на Тък и Мишел да го последват.
— Тък, защо не останете тук с децата? — попита Джейн.
Той дори не я погледна.
— Не, благодаря.
Излезе от стаята. Шон и Мишел го последваха.
Бетак понечи да тръгне с тях, но Джейн го спря:
— Никога няма да забравя предателството ти, агент Бетак. Никога.
Той отвори уста, за да отговори, но размисли. Просто се обърна и излезе.