Първото семейство

— Не се съмнявам — каза Мишел, седнала на ъгъла на бюрото в претъпкания кабинет на Дженкинс. Би предпочела стол, но двата налични бяха отрупани с книги.

— И какво откри? — попита Шон нетърпеливо.

— Чувал ли си някога за мускоги?

— Не беше ли град в Уисконсин или Оклахома?

— Да, и градът се казва Мускоги. Това е индиански език или по-скоро група езици.

— Значи написаното е на този език? — попита Мишел.

— Самият език е коасати или повече известен като коушата. Но е от същата езикова група.

— И какво е написано? — попита Шон. — Можеш ли да ни го преведеш?

Дженкинс погледна лист, покрит с драскулки.

— Беше доста трудно да се разчете, защото липсваха ударения и други знаци. Например между chaffa и kan трябва да има две точки. И, разбира се, буквите не бяха разделени на думи, което още повече затруднява разчитането.

— Като че ли са искали да ни затруднят нарочно — отбеляза Шон.

— И са успели — отвърна Дженкинс. — И така, доколкото можем да сме сигурни, тук е написано Chaffakan, което означава „една“, Hatka, което означава „бяла“ и Tayyi, което означава „жена“.

— Една бяла жена? — повтори Шон.

— Една мъртва бяла жена — поправи го Мишел.

Дженкинс я погледна изненадано.

— Мъртва?

— Това е дълга история, Фил — каза Шон. — Какво можеш да ни кажеш за коасатите?

— Говорих с професор, който специализира в местните американски езици. Всъщност той разчете надписа. Племето коасати е било част от конфедерацията Крийк, която е била на територията на днешна Алабама. Когато обаче европейците започнали да прииждат и тъй като били нападани и от други племена, племената коасати и алибаму се преместили в Луизиана и след това в Тексас. Изглежда, днес в Алабама не живеят хора от тези племена. Основната част от тези, които все още използват езика и които наброяват няколкостотин души, живеят в Алън Париш, малко на север от Елтън, щата Луизиана. Има няколко и в Ливингстън, щата Тексас.

Мишел и Шон се спогледаха.

— Тексас и Луизиана. Не е лесно да се открие нещо на такава голяма площ — отбеляза тя.

— Ако обаче търсенето се ограничи само до градовете и до няколкостотин души… — обади се Шон.

— Да започнем с въпроса защо изобщо се написали думите по ръцете на Пам. Разчитането им наистина се оказа трудно, но не и невъзможно — предложи Мишел.

— Думите са били написани по ръцете на жена? — попита Дженкинс. — И споменахте, че е мъртва?

— Не просто мъртва, а убита — отвърна Мишел.

— Боже мой! — изпъшка професорът и пусна листа върху бюрото си.

— Всичко е наред, Фил. Не мисля, че онези типове ще продължат с езиковите демонстрации. Благодаря за помощта.