Първото семейство

— Добре, кажи ми кой използва този език.

Шон повтори наученото от Фил Дженкинс за индианското племе.

— Това може би стеснява донякъде търсенето — каза той, изпълнен със съмнение. — Но някакво индианско племе дотолкова да има зъб на президента, че да отвлече племенницата му? Звучи доста невероятно.

— Втори пункт. Пам Дътън е родила само две деца. Смятаме, че Уила е осиновена.

— Знам. Съдебната лекарка ни го каза, след като вие двамата сте й обърнали внимание на този факт.

— Попитахме Тък, но той не желае да говори по въпроса. Каза ни, че сме се побъркали. Първата дама твърди, че не знае нищо. Според нея, когато Уила била родена, семейство Дътън живеело в Италия. Или когато се предполага, че е родена.

— Може би осиновеното дете не е Уила — предположи Уотърс.

— Другите две приличат много на родителите си — възрази Мишел.

— Съдебната лекарка каза, че Пам е родила само две деца, значи Тък лъже, независимо кое е осиновеното дете — отбеляза Шон. — Може да се наложи да го притиснете, за да каже истината.

— Не е лесно да се притисне роднина на президента — възрази Уотърс.

— Все някъде трябва да има документи за осиновяването на Уила. Или тук, или в Италия. ФБР може да ги открие.

— Смятате ли, че осиновяването може да има нещо общо с отвличането й?

— А може ли да няма?

— И още нещо — добави Мишел. — Какво толкова, ако Уила е осиновена? Защо Тък не желае да го признае? Осиновяването не е престъпление…

— Може да се окаже, че самоличността на майката е от значение — обяви замислено Шон.

— Или на бащата — каза Мишел.

Тримата се замислиха.

Най-накрая Уотърс попита:

— И първата дама не знае нищо? За децата на собствения си брат?

— Поне така твърди — отвърна Шон.

Уотърс го погледна.

— Но вие не й вярвате.

— Не съм казал подобно нещо.

— Значи й вярвате?

— И това не съм казал. — Шон се облегна назад и се вторачи в агента на ФБР. — Нещо ново при теб?

Уотърс се отпусна.

— Съжалявам, не знаех, че разговорът е двупосочен.

— Ако работим заедно, шансовете да открием Уила Дътън жива ще се увеличат поне малко.

Уотърс не изглеждаше убеден.

— Слушай, казах ти, че не ме интересува кой ще обере лаврите и славата. Просто искаме да открием момичето.

— Не можеш да не се съгласиш с такава сделка — добави Мишел.

Уотърс допи бирата си и я погледна с любопитство.

— Майка ти наистина ли е била убита?

— Да.

— Улики?

— Главният заподозрян е баща ми.

— Исусе!

— Не, името му е Франк.

— Не би ли трябвало да се занимаваш основно с това?

— Аз съм жена.

— Е, и?

— За разлика от мъжете мога да се занимавам с няколко неща едновременно.