Петимата велики воини

— Прилича на огромна раковина — обади се Лили.

„Права е“, помисли Джак. Големият спирален път започваше с дълга права част, подобно на края на раковина. След това започваше да се извива и да се спуска надолу, като постепенно ставаше все по-тесен, за да се превърне при върха на пирамидата едва ли не в пътека.

Последната черта на каверната, която привлече вниманието на Джак, не беше част от Върха — през годините различните господари на този остров не бяха стояли със скръстени ръце.

Спиралният път бе изпълнен с превозни средства и странни конструкции.

Джипове и мотоциклети лежаха зарязани и ръждясваха; няколко големи полагащи мостове гъсенични машини бяха преобърнати недалеч от входа; колкото и да бе странно, по-надолу по пътя се търкаляха и няколко теглени от коне оръдия.

Най-внушителната добавка от хората обаче бяха два съвсем модерни строителни крана — огромни и Т-образни, издигнати на стратегически точки по пътя — един недалеч от засводения вход, а другият — под него по спиралния път.

Двата крана имаха стоманени кошници, които можеха да поберат няколко души. После кошниците можеха да бъдат придвижени по стоманеното рамо на крана и спуснати до по-ниско ниво на спиралата.

Крановете се издигаха на солидни бетонни основи, предпазвани откъм горната страна на пътя от дебели бетонни прегради с формата на буквата А.

Наличието на крановете и странно оформените им прегради говореше много на Джак.

— Нека позная — каза той. — Всеки път, когато тръгнете надолу по пътя, задействате някакъв невидим механизъм и поток… не знам… морска вода, може би, се понася надолу и помита всеки човек или кола, докато в крайна сметка не стигне до бездната долу.