Петимата велики воини

Огромна разпенена вълна, висока два и широка двадесет метра, буквално експлодира от широкия тунел в най-горната част на спиралата. Заемаше пътя изцяло.

Задържана от вътрешната страна от каменния парапет, тя се понесе с грохот по наклона, подобно на стадо бизони.

Бушуващата стихия прелетя покрай входа и се стовари върху бетонната бариера, защитаваща горния кран, и колкото и да бе невероятно, надви бариерата с масата си, стовари се върху крана и го прекатури!

Докато гледаше как кранът се преобръща, Джак се запита дали предишните появи на вълната не са били по-слаби. Може би, след като този път стихията бе отприщена от нарушител в самия център на Върха, съответно бе по-голяма, по-силна и по-смъртоносна.

Така или иначе, дебелите защитни бариери на Бонавентура бяха пометени като перца и горният кран се беше катурнал и се носеше заедно с яростната вълна.

Онова, което последва, бе колкото завладяващо, толкова и ужасяващо.

Джак се въртеше на място, докато гледаше как гигантската вълна се носи с рев по периметъра на каверната. Спускаше се бързо надолу — яростна разпенена река, която набираше скорост по наклонената крива на спиралата, готова да стовари гнева си върху натрапниците в центъра на системата.

— Тъпак, пълен тъпак! — извика той на Бонавентура.

Положението беше абсолютно прецакано. Когато стигнеше най-вътрешния пръстен, вълната щеше да отскочи от последната стена, да продължи по тънкия каменен език и да помете всичко на него.

Вторият кран беше евентуална възможност, макар и не кой знае каква, тъй като горният така и не бе успял да издържи на бруталната стихия.

Бонавентура и генерал Дайър решиха, че това е по-добре от нищо, и преди Джак и Йоланте да успеят да ги спрат, скочиха в кошницата и започнаха да се издигат.

— Не! — извика им Йоланте. — Недейте!

Но това не ги спаси.

Вълната удари основата на втория кран, изтръгна го от нея и цялата конструкция политна напред и се прекатури — право в бездната! Бонавентура и генералът пропаднаха с писъци в мрака, а кранът полетя след тях.

— Гадно — сухо отбеляза Джак.

Погледна си часовника: 07:28.

Трябваше да положат Стълба точно в 07:31. Дотогава оставаха три минути. Но разбеснялата се река щеше да ги настигне след по-малко от една.

Включи радиостанцията.

— Мечо Пух! Как е при вас?

— Близнаците са почти при Върха! Ще го стигнат след около трийсетина секунди! Ти?

— Тук нещата станаха наистина гадни. — Разпенената вълна вече бе изминала половината път. — Намираме се при нашия Връх, но чакането ще се окаже проблем! Кажи ми, когато близнаците са на позиция! Имаме право само на един опит!

Обърна се към Лили и Йоланте.

— Насам.

И стиснал Стълба в ръка, поведе спътничките си по каменния език към върха на грамадната бронзова пирамида.

Спускащата се вълна вече беше изминала три четвърти от пътя и се носеше напред с ужасяваща скорост.