Петимата велики воини
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петимата велики воини». Краткое содержание книги:
Подобната на кутия структура представляваше сложна плетеница от свързани помежду си кули, скупчени и спускащи се стъпаловидно една върху друга, подобно на миниатюрен град на стената; в най-долната й част имаше нещо като дълъг мост от камък, който се протягаше над пропастта, за да стигне до върха на обърнатата пирамида.
— Какви са тези отвори? — Стреч кимна към няколкото странни отвора във високите до кръста каменни стени на върховете на всички кули.
Приличаха на отворени порти. Всеки покрив имаше най-малкото един отвор, докато на други, подобно на този, на който се намираха в момента, отворите бяха цели три.
Джулиъс ги огледа.
— Под всеки има изсечени стъпала, по които можеш да се спуснеш. Това е път надолу към моста, но трябва да избереш правилния. Въпросът е как?
— Лили каза, че златната плоча от Първия връх нарича това място Градът на водопадите — каза Лаклан. — Не виждам никакви водопади.
— Плочата! — възкликна Джулиъс. — Точно там е отговорът. Джак каза, че рамката на плочата съдържа насоки как да се мине безопасно през всеки от последните четири Върха.
Докато останалите трима бързаха да изровят снимка на плочата от лаптопа на Джулиъс, Мечо Пух остана настрани, загледан наляво от позицията им към една друга странна особеност на това и бездруго шантаво място.
Изключително тясна пътека водеше покрай двете стени на четириъгълната бездна, като заобикаляше самата пирамида и стигаше до изсечена в стената стълба, която водеше до мъничка каменна платформа.
— А онова там какво е? — попита той.
Близнаците вдигнаха глави от компютъра.
— Прилича на някаква наблюдателна платформа… — разсеяно предположи Джулиъс.
— Но за наблюдение на какво? — попита Мечо Пух.
— Ето плочата — каза Джулиъс и зареди изображението.
— Джак каза, че долният ръб на рамката бил за лабиринта, предпазващ Третия връх — каза Джулиъс.
— А кой ръб е за нашия? — попита Лаклан.
— Не знам… — отвърна Джулиъс.
— Левият — каза Стреч, взе лаптопа от Джулиъс, направи няколко крачки по много тясната пътека и посочи към стената на кулата им, точно под отвора в стената. — Ето там има символ, изсечен в стената под отвора. Три диагонални линии. Точно като символа тук, в горния ляв ъгъл на рамката.
Мечо Пух отиде до него и видя изображението.
— Абсолютно прав си, това трябва да е…
Някакъв дълбок грохот го прекъсна.
Всички се извъртяха.
Грохотът идваше от тунела, по който бяха дошли.
До тях достигна внезапен порив на вятър, който развя дрехите им. Последва го бързо движещ се поток морска вода — понесе се покрай последния завой на тунела, като се блъсна във външната му страна.
— Нещо идва по тунела… — тихо каза Джулиъс.
— Бягайте! — извика Мечо Пух. — Бързо!
Но групата стоеше на три ясно разграничени подгрупи — Мечо Пух и Стреч на тясната пътека, близнаците на покрива, недалеч от отвора в парапета, и двамата морски пехотинци малко по-нататък.
— Накъде… — започна Лаклан и в същия миг я видя.
Огромна разпенена маса вода се понесе към тях иззад завоя на тунела. Напредваше с рев — бурна, свирепа, помитаща всичко. Щеше да ги настигне след секунди. Нямаше време близнаците да стигнат до безопасната пътека.
Лаклан замръзна.
— Лаки! Насам! — Джулиъс дръпна брат си към лявата страна на покрива и го бутна през отвора, където имаше други изсечени в стената на кулата стъпала.
Джулиъс се прехвърли през ръба след Лаклан точно когато бушуващият поток морска вода стигна до платформата, подхвана двамата морски пехотинци и ги запрати като парцалени кукли в парапета около покрива.
Разбунената вода кипна на покрива, сякаш бе живо създание, търсещо път надолу.
Намери го при другите два отвора на парапета, които се оказаха мъничко по-ниски от левия. Миг по-късно морските пехотинци бяха захвърлени през единия — като малки боклучета, изчезващи в канала на кухненски умивалник — и отнесени, обречени да загинат някъде долу.
Мечо Пух видя всичко от позицията си на тясната пътека. Осъзна също, че никога не би могъл да пресече бушуващия поток.
Под него близнаците се спускаха по стълбата в стената. След секунди водата щеше да прелее през отвора над тях… и да се изсипе с цялата си сила отгоре им.
Очите му затърсиха някакъв изход… и го намериха — малката платформа от другата страна.