Петимата велики воини
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петимата велики воини». Краткое содержание книги:
Бонавентура и генерал Дайър се обърнаха към Йоланте, сякаш нейната дума беше решаваща.
Тя просто сви рамене.
— Оставете го да действа по своя си начин. Той знае какво прави.
— Благодаря — сухо рече Джак.
— Ще сте мъртви, преди да стигнете до второто ниво — изсумтя Бонавентура. — И после ще трябва да разчистваме каквото е останало от вас и сами да полагаме Стълба.
— В такъв случай, приятно ми беше да се запознаем — каза Джак, даде газ и слезе по няколкото стъпала, водещи към пътя.
Стигна края на стълбището при основата на крана, зави наляво и пое по най-външния пръстен на смъртоносния спирален път.
На стотина метра по-нататък Джак и Лили стигнаха до неравна пропаст, която прерязваше пътя.
Пресичаха я три каменни моста.
На двата външни имаше нанесени със спрей груби червени хиксове, а една зелена стрелка бележеше средния като безопасен.
Джак обаче не обърна внимание на тези знаци. Вместо това се загледа в един по-малък и много по-древен знак, изсечен в каменния мост под зелената стрелка, и каза само една дума:
— Плоча.
— Плоча — повтори Лили, извади цифровия си фотоапарат и зареди фотографията на златната плочка от Първия връх.
И двамата забелязаха, че на горния ръб на рамката се появява същият знак, в началото на поредицата:
Джак погледна подобното на стадион пространство и преброи още няколко пропасти, пресичащи спиралния път. Над всяка имаше по два, а понякога и по три моста. Също като при Хокайдо, човек трябваше да избере правилния мост, за да не задейства механизма на капаните.
Обърна се към Лили.
— Какво ще кажеш, хлапе?
— Хайде да наритаме малко задници.
— Не бих могъл да се изразя по-добре.
И тъй, водени от символите, изобразени на снимката, те се понесоха по широкия спирален път към сърцето на Петия връх.
Тишината на Петия връх беше коренно противоположна на случващото се на Четвъртия.
От позицията си на наблюдателната платформа Мечо Пух гледаше лепнатия за стената на бездната град.
Вече цялата горна половина на града преливаше от водопади — десетки, спускащи се на великолепни отвесни потоци към множеството нива на структурата, преди да достигнат следващия покрив и да се разделят наляво и надясно или да продължат право напред, принуждавани от гравитацията да търсят пътя на най-малкото съпротивление надолу.
Мечо Пух беше изумен. Това приличаше на най-голямото водно представление на света.
И на сцената, спускащи се по стълбите, изсечени в стените на кулите, тичащи по покриви, газещи през дълбоката до коляно вода, микроскопични на фона на величествената структура, се виждаха двете малки фигурки на Лаклан и Джулиъс Адамсън, тичащи в отчаяна надпревара с буйните потоци вода, изсипващи се по системата над и зад тях.
Бяха приблизително по средата на огромната структура, а вече бе 02:11 след полунощ.
Бяха им трябвали двадесет минути, за да се доберат до средата, и им оставаха още двадесет, за да преодолеят долната половина. Щяха да стигнат до пирамидата в последния момент.
— Наляво! — извика Стреч по радиото. — Не! Наляво! Наляво!
Близнаците се заоглеждаха объркано.
Ако не бяха Мечо Пух и Стреч да ги насочват, вече щяха да са се объркали безнадеждно и бурната вода, идваща зад тях, отдавна щеше да ги е помела.
Но ето че бяха все още в играта, мокри и треперещи, рижите им коси бяха прилепнали за черепите им.
Джулиъс забърза към левия отвор в парапета.
— Да! Точно този! — извика гласът на Стреч по радиото.
На ръба Джулиъс спря и се обърна.
Лаклан се мъчеше да го настигне. Макар да бяха еднакви на външен вид — както и с еднакви вкусове, хобита и какво ли не още — двамата се различаваха по сила. Джулиъс бе в много по-добра форма от Лаклан. Хранеше се по-добре и понякога дори правеше компания на Джак и Зоуи при сутрешните им кросове. Лаклан се тъпчеше с боклуци и изобщо беше занемарил упражненията.
И сега това проличаваше.
Лаклан изоставаше и дишаше тежко.
— Внимавайте! — извика им Мечо Пух.
Най-неочаквано мощен водопад се изсипа върху близнаците и ги запрати към парапета. Лаклан едва не падна, но в последния момент Джулиъс успя да протегне ръка и да го сграбчи за китката. Запрепъваха се към правилния отвор.