Петимата велики воини
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петимата велики воини». Краткое содержание книги:
— Наблюдателна платформа… — промълви той. — Какво се наблюдава от нея? Правилния път през този лабиринт.
Рязко вдигна глава.
— Момчета! — извика по радиото. — Чакайте на долното ниво! Вече разбирам това място! Трябва да ви насочваме през лабиринта оттам! — Посочи отдалечената платформа.
— Какво? — На петнайсет метра надолу Джулиъс вдигна глава към него.
Мечо Пух просто му метна Стълба.
Джулиъс инстинктивно улови безценния правоъгълен диамант и пак погледна нагоре.
— Искаш ние да направим това?
— Трябва да го направите! Хайде, вървете!
Докато бързаха по тясната пътека, Стреч извика на Мечо Пух:
— Сериозно ли говориш? Съдбата на света зависи от това дали тези двама компютърджии ще се справят с бързо наводняващ се лабиринт и ще положат Стълба? Та Лаклан се задъхва само докато отиде до кухнята да си вземе поничка!
— Няма друг начин — навъсено отвърна Мечо Пух. — И съдбата на света зависи от това дали ще им помогнем!
Минута по-късно Мечо Пух и Стреч се намираха на участъка от тясната пътека, който минаваше по съседната стена на огромната бездна.
Оттам виждаха още символи върху стените на кулите — всеки беше разположен малко под отворите във високите парапети. Навсякъде в стените имаше стълби, които даваха на всеки дръзнал да премине лабиринта главозамайващ брой възможни пътища.
Мечо Пух вдигна бинокъла си за нощно виждане.
— Стреч! Какъв е вторият символ на плочата?
— Три хоризонтални линии, ако гледаш от долу нагоре. Или квадрат с една диагонална линия, ако гледаш от горе надолу.
— Виждам две стълби, по които могат да продължат момчетата. Възможностите са три хоризонтални или три вертикални линии. Значи се гледа от долу нагоре. Момчета! — извика Пух по радиото. — Стълбата отляво е безопасната!
Докато близнаците очакваха инструкции на откритата площадка под върха, мощен поток вода преля през отвора над тях, изсипа се отгоре им с огромна сила и ги събори.
Моментално измокрени до кости, двамата успяха да се изправят и нагазиха в дълбоката до глезените вода. Сега тази площадка започваше бързо да се пълни.
Гласът на Мечо Пух се разнесе в слушалките им:
— Стълбата отляво е безопасната!
Джулиъс забърза към отвора, като си пробиваше път през кипналата морска вода.
Бърз поглед назад му показа, че вече поне два живописни водопада се спускат от върха на вертикалния град. Предположи, че има и трети от другата страна, но не можеше да го види оттук.
— Вече да виждаш водопади? — извика той на брат си.
— Дево Марийо! — извика в отговор Лаклан. — Не съм свикнал на подобни упражнения!
— Мърдай!
Прехвърлиха се през следващия отвор и се заспускаха по стълбата, а прииждащата вода зад тях се надигаше и надигаше… докато не преля през другите отвори в каменния парапет във великолепна водна каскада.
След припряно бързане по пътеката Мечо Пух и Стреч се озоваха на наблюдателната платформа.
Оттам се разкриваше ясна гледка към всички кули. Гледката бе зашеметяваща — огромен модел на град, закрепен за отвесна скала и увиснал над бездната; а сега към живописната картина се добавяха искрящи водопади, преливащи от най-горните нива.
По-важното обаче бе, че оттук можеха да различат изсечените върху стените на кулите серии символи, които показваха безопасния път през лабиринта.
От този ъгъл Мечо Пух и Стреч виждаха само две от трите страни на всяка кула, но това беше достатъчно. Ако не виждаха символа, който търсеха, той би трябвало да е от скритата за погледите им страна и щяха да пратят близнаците натам.
Беше 01:50 след полунощ.
Разполагаха с четиридесет и една минути да стигнат до дъното на лабиринта.
„Все едно си на най-горния ред на футболен стадион“ — помисли си Джак.
Петият връх се намираше пред него и бе напълно различен от онези, които бе виждал досега. Всъщност единственото познато нещо бе огромната бронзова пирамида, висяща над гигантското подземно пространство.
Грамадна каверна с формата на купа се спускаше от входа, при който стояха. Бе може би триста метра в диаметър и с приблизително кръгла форма. Просторен път — с ширината на градска улица и предпазен от вътрешната страна от двуметрова каменна бариера — се виеше около каверната по полегата спускаща се спирала, стигаща до върха на пирамидата.