Петимата велики воини
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петимата велики воини». Краткое содержание книги:
— Благодаря, братко! — извика Лаклан.
Джулиъс не отговори.
— Знаеш ли, моментът може и да не е подходящ, но наистина съжалявам за Стейси Бейкър!
— Хайде, трябва да продължаваме! — отвърна Джулиъс.
Спуснаха се по стената на кулата, вкопчени в изсечените стъпала.
Джак и Лили се носеха с мотора по огромния спирален път на Петия връх.
Профучаваха покрай останките от най-различни превозни средства — свидетелство за това колко свирепа може да бъде отприщената система капани.
Като се ориентираха по символите върху горния ръб на златната плочка, успешно прекосиха пет от пресичащите пътя пропасти, без да задействат главния капан.
Беше 05:11 сутринта, оставаха им двадесет минути, а те едва бяха успели да направят един пълен кръг по гигантската спускаща се спирала. Напредваха бавно. „Прекалено бавно — помисли Джак. — Трябва да се размърдаме.“
Дотук зелените стрелки и червените хиксове, изрисувани по мостовете, бяха верни; Джак предположи, че са резултат от смъртоносните опити и грешки на французи, англичани и американци през годините. Забеляза обаче, че при следващата пропаст указателите прекъсват.
С Лили стигнаха до нея и спряха. През пропастта минаваха два моста.
Вътре в пропастта имаше две разбити коли, но Джак забеляза, че по-нататък вече няма останки.
— Тук онези преди нас са изгубили пътя. Докато американците не са започнали да използват крановете, никой не е минал оттук…
Странно, но нито един от двата символа на земята пред мостовете не отговаряше на знака от златната плочка. На нея той бе:
А двата символа на земята бяха:
Изведнъж някъде над тях се разнесе застрашителен грохот.
— Опа… — Джак рязко се завъртя и погледна нагоре.
Звукът идваше от най-горната секция на спиралата, от големия тунел.
— Ох, по дяволите — изруга Джак.
— Глупак! — извика гласът на Бонавентура по радиото. — Активира го! Главният капан всеки момент ще се задейства!
— Не сме активирали нищо — каза Джак. — Не сме направили нищо.
— Този символ прилича на стълб… — обади се Лили.
Джак, вече наистина разтревожен, тихо каза:
— Пропуснали сме нещо.
Грохотът отгоре се засили.
— Казах ти да използваш крановете! — Бонавентура вече изпадаше в паника.
Но не и Джак.
Обърна се към извития път назад, като търсеше с поглед…
… и откри нещо на земята под един преобърнат британски джип от трийсетте.
Завъртя мотора, даде газ обратно към джипа, скочи, плъзна се по земята и впери поглед в пътя.
Върху камъка беше изсечено познатото изображение на машината:
И беше в пълен размер, правоъгълните означения на Стълбовете бяха с големината на Стълба в раницата му. Пет от тях бяха прости изображения, но един беше вдлъбнат в пътя.
Джак беше виждал това и преди, при Първия връх при Абу Симбел. Грабна Стълба от раницата и го напъха във вдлъбнатия правоъгълник на изображението.
Грохотът отгоре моментално спря.
— Успя… — обади се изуменият Бонавентура. — Никой досега не е преодолявал това място.
— Какво да ти кажа, ние сме специалисти — отвърна Джак. Мислите му обаче се въртяха около напредналата технология, използвана на това място — технология, която работеше заедно със Стълба.
— Сега символите по златната плочка стават по-смислени — рече Лили. — Виж, от време на време се появява символът на Стълба. Тогава трябва да го поставяме в изображения като това. Иначе главният капан на системата се задейства. Нищо чудно, че никой не е можел да премине този мост. Винаги са задействали капана.
— Както вече споменах, на място като това не можеш да мамиш — каза Джак. — Ако можеш да се сетиш, системата те пуска. Точно затова е създадена — да позволи на знаещия да влезе и да държи натрапниците настрана.
Въоръжени с това знание, Джак и Лили бързо минаха през долната половина на спиралата.
Не срещнаха повече трудности и след десет минути се озоваха на най-долния и най-вътрешен пръстен.