Петимата велики воини

Джак не отговори, а погледна рейнджърите до джиповете. Изглеждаха страшно вкиснати. Явно Джак и Йоланте не бяха добре дошли, но Вълка — несъмнено неохотно — се бе обадил, за да им осигури пълен достъп, преди да бъде затворен в резервоара си.

Йоланте поведе Джак до най-старшия американец — генерал-лейтенант с прошарена коса.

— Капитан Джак Уест-младши — генерал-лейтенант Джаксън Т. Дайър, командир на базата Диего Гарсия.

— Значи това е блудният син на Вълка — каза Дайър и измери Джак с поглед. — Познавам баща ти отдавна. Той е голям патриот.

— Всички ли от групата „Колдуел“ сте „големи патриоти“? — попита Джак.

— Да — изсумтя Дайър. — Да, точно такива сме. Добре дошъл в Гарсия.

До генерала стоеше прегърбен очилат мъж, когото Джак не бе виждал от Убежището на Чингис хан — Феликс Бонавентура, археологът експерт на Вълка от МТИ. Малките му черни очи се взираха в Джак през дебелите кръгли очила, които спокойно можеше да е откраднал от Джон Ленън.

— Това е доктор Бонавентура — каза Йоланте. — От много години е в Диего Гарсия. Той ще ни заведе да видим бижуто на Америка, скрито тук.

— Обектът е забележителен. Никога не сте виждали подобно нещо — каза Бонавентура.

— Ще останеш изумен, ако разбереш какво съм виждал — отвърна Джак.

— Имам инструкции да допусна вътре Уест, момичето и жената — каза генерал Дайър. — Но тези руски задници ще трябва да чакат тук.

— Нищо против — каза Джак. — И без това не съм ги избрал аз за свои спътници.

— Става — спокойно каза Йоланте и заговори бързо на руски с войниците от Спецназ.

Те кимнаха послушно, макар да не се чувстваха удобно, че им се налага да чакат на американско военно летище.

— Е, готови ли сте? — попита генерал Дайър.

Йоланте се обърна към Джак.

— У мен са Огненият камък, Чашата и вода от извора. Носиш ли Петия стълб?

— Да.

Йоланте се усмихна.

— В такъв случай сме готови. След вас, генерале.