Последна саможертва

съборих. Насочих сребърния кол към сърцето му, но рефлек-

сите му бяха бързи. Тъй като не тежах много, не му бе трудно

да ме избута. Очаквах го и успях да се задържа на крака. С

периферното си зрение видях как Сидни се сниши и съгласно

инструкциите ни побърза да се омете от мястото на схватката.

Искахме тя да бъде далеч и ѝ бяхме казали да се скрие в кола-

та, готова да потегли, ако нещата тръгнат на зле.

Разбира се, със стригоите нещата винаги са зле. Донован и

другият тип се нахвърлиха върху Дмитрий, преценявайки го

като по-голямата заплаха. Моят противник, съдейки по озъбе-

ната му усмивка, изобщо не ме смяташе за заплаха. Втурна се

към мен, а аз отскочих настрани, но не преди да го изритам в

коляното. Ударът ми не го нарани, но го извади от равновесие.

Отново му се нахвърлих, но той пак ме отблъсна и се призе-

мих тежко на земята. Голите ми крака се ожулиха в твърдия

бетон, кожата ми се разкъса. Тъй като дънките ми се бяха скъ-

сали и изцапали, се бях принудила да облека едни къси шорти

от дрехите, които Сидни ми бе купила. Пренебрегнах болката

и атакувах със скорост, която стригоят не очакваше. Колът ми

намери сърцето му. Ударът не беше толкова силен, колкото ми

се искаше, но беше достатъчен да го забави и обърка, което

 205 

р и ш е л м и й д

ми позволи да забия кола по-надълбоко и да го довърша. Не

дочаках падането му, измъкнах кола и се извърнах към оста-

налите.

До този момент не бях проявила колебание нито за миг,

но сега се спрях, когато видях лицето на Дмитрий. Беше...

ужасяващо. Свирепо. Имаше подобно изражение, когато ме

защитаваше по време на ареста ми – онова изражение на ве-

лик воин, на непобедим бог, който можеше да победи сам и

ада. Начинът, по който изглеждаше сега... ами, цялата онази

свирепост бе достигнала ново ниво. Осъзнах, че това беше

лично. Битката с тези стригои не беше само заради Соня и в

помощ на Лиса. Това тук беше изкупление, опит да разруши

миналото си, като унищожи злото, изпречило се на пътя му.

Придвижих се напред, за да се присъединя към него точно

в мига, в който прободе втория приятел на Донован. Силата

на този удар беше много повече, отколкото бе нужна, за да

запрати стригоя към тухлената стена и да прониже сърцето

му. Беше невъзможно, но можех да си представя как колът

пронизва тялото и се забива в стената. Дмитрий вложи много

повече сила и настървение, отколкото бяха нужни. Трябваше

да реагира като мен и моментално да се насочи към следва-

щата заплаха, след като стригоят беше мъртъв. Вместо това

Дмитрий беше толкова обсебен от жертвата си, че не забеляза

Донован, който се възползва от ситуацията. За негово щастие

аз бях нащрек.

Забих крака си в стригоя, запращайки го далеч от Дмитрий.

Видях как Дмитрий издърпа кола си от мъртвия стригой и

блъсна отново трупа му в стената. Междувременно аз бях