Последна саможертва

помогне.

 198 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

Същият аргумент, който ми сервираха и на мен. Както и

мен, това я вбеси и аз отчаяно затеглих от вълната на неста-

билност, с която духът я заливаше.

Лиса присви очи и изгледа обвиняващо всички лица в стаята.

– И на кого, по дяволите, му хрумна тази блестяща идея?

Последва сконфузено мълчание.

– На Роуз – отрони накрая Ейдриън.

Лиса се извъртя и му метна кръвнишки поглед.

– Не може да бъде! Тя не би ми причинила това!

– Направи го – рече той. – Говорих с нея в един сън. Това

беше нейна идея и... при това добра. – Не ми хареса изнена-

дата, прозвучала в тона му. – Освен това ти също я постави в

донякъде кофти ситуация. Тя не спира да мрънка колко гаден

е градът, в който е принудена да кисне.

– Добре – тросна се Лиса, без да обръща внимание на частта

за страданията, които аз съм принудена да търпя. – Да предпо-

ложим, че наистина Роуз е дала тази „блестяща“ идея, тогава

защо никой не си направи труда да ми каже? Не помислихте

ли, че щеше да е по-добре, ако ме бяхте предупредили? – От-

ново все едно слушах себе си да се оплаквам, че бягството ми

от затвора е било държано в тайна от мен.

– Едва ли – отвърна Ейдриън. – Предположихме, че ще ре-

агираш точно така и ще имаш време да измислиш как да отка-

жеш. Решихме да рискуваме и да заложим на идеята, че ако те

изненадаме и те хванем неподготвена, ще приемеш.

– Наистина е било голям риск – промърмори Лиса.

– Но се получи – долетя безцеремонното заключение на

Таша. – Знаехме, че заради нас ще се съгласиш. – Смигна ѝ. –

И между другото, мисля, че ще бъдеш страхотна кралица.

Лиса я изгледа остро и аз направих поредния опит да из-

тегля малко от мрака. Концентрирах се върху обърканите ѝ

емоции, представяйки си, че са в мен, а не в нея. Не успях да

отнема целия мрак, но беше достатъчно, за да потуша донякъ-

де яростта ѝ. Внезапно гневът избухна в мен, заслепявайки ме

за момент, но успях да го изтикам в едно ъгълче на съзнанието

си. Лиса изведнъж се почувства изтощена. Аз също.

– Първият изпит е утре – промълви тя тихо. – Ако се про-

валя, съм вън от играта. И планът пропада.

 199 

р и ш е л м и й д

Кристиан протегна ръка, за да я прегърне, и този път тя не

го отблъсна.

– Няма да се провалиш.

Лиса не каза нищо повече и аз видях как всички си отдъх-

наха облекчено. Никой и за секунда не помисли, че ситуацията

ѝ харесва, но изглежда вярваха, че тя няма да оттегли номи-

нацията си, което беше най-доброто, на което можеха да се

надяват.

През цялото време майка ми и Еди не казаха нищо. Как-

то беше обичайно за пазителите – стояха безмълвни на заден

план, като сенки, докато мороите обсъждаха делата си. След

като първоначалната буря отмина, майка ми пристъпи напред.

Кимна към Еди.