Елитът
- Автор: Касс Кира
- Серия: Изборът #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 9789542712084
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Елитът». Краткое содержание книги:
Колкото повече Америка се доближава до спечелването на короната, толкова колебанията й се засилват. Когато е с Максън, е във вихъра на новата и всепоглъщаща любов. Но всеки път, щом види първата си любов — Аспен, на пост из двореца, спомените й за предишния живот се завръщат. Но, докато сърцето й е раздвоено, останалата част от Елита знае точно какво иска. И шансът на Америка да бъде избрана се стопява все повече и повече…
Замислих се по въпроса.
— Май е най-добре да поизчакаш няколко месеца. Възможно е дори да не ти липсвам.
Той издаде звук, наподобяващ смях, но не съвсем.
— А ако в крайна сметка решиш да ми пишеш… условието ми е да кажеш на Крис.
— Права си.
Не поясни дали това значеше, че ще u каже или че няма да ми пише, но в момента не исках да знам.
Не можех да повярвам, че всичко това се случваше заради някакъв си глупав дневник.
Внезапно ахнах и очите ми се ококориха. Дневник!
— Максън, ами ако северните бунтовници търсят дневниците?
Той се поразмърда, все още леко унесен.
— Какво имаш предвид?
— Онзи ден, когато ме погнаха към гората, ги наблюдавах от едно дърво. С тях имаше момиче, което изпусна чанта, пълна с книги. Момчето с нея също носеше няколко вързопа. Крадат книги. Дали не издирват някоя точно определена?
Максън отвори очи, примижавайки в размисъл.
— Америка… какво пишеше в онзи дневник?
— Какво ли не. За това как Грегъри в общи линии откраднал страната, как принудил народа да приеме кастовата система. Бил е ужасен човек, Максън.
— Но нали спряха излъчването на бюлетина? — настоя той. — Дори него да издирват, няма как да знаят, че това е бил именно дневникът на Грегъри, нито пък какво точно пише в него. Повярвай ми, след малкото ти изпълнение, баща ми ще се постарае да им осигури още по-сигурна защита.
— Това е причината. — Покрих лицето си с длан, сдържайки прозявката си. — Убедена съм.
— Не бъди толкова убедена — каза той. — Не си го навивай на пръста. Откъде да знаем — може пък просто да са запалени читатели.
Простенах в отговор на опита му за шега.
— А аз си мислех, че няма как да оплета конците повече от преди.
— Шшш — прошепна той, сгушвайки се по-близо до мен. Силните му ръце ме приковаваха към земята. — Не се тревожи точно сега. Най-добре поспи.
— Но аз не искам да спя — промълвих, но все пак се намърдах по-плътно до него.
Максън отново затвори очи, без да разхлабва прегръдката си.
— Аз също. Дори в спокойните дни сънят ме изправя на нокти.
Сърцето ме заболя при тази мисъл. Не можех да си представя какво ли му беше да е под постоянно напрежение, особено предвид факта, че не друг, а собственият му баща го държеше на тръни.
Той пусна ръката ми и се пресегна да бръкне в джоба си. Клепачите ми се отвориха донякъде, макар че неговите дори не потрепнаха. Сънят бавно се спускаше и над двама ни. След малко отново намери ръката ми и се зае да връзва нещо на
китката ми. Разпознах допира на гривничката, която ми беше донесъл от Нова Азия.
— Носех я в джоба си. Отчайващ романтик съм, нали? Възнамерявах да я задържа, но искам да имаш нещо от мен.
Той сложи гривничката върху тази от Аспен и усетих как копчето на долната се притиска към кожата ми.
— Благодаря ти. Много ме зарадва.
— В такъв случай и аз съм радостен.
Не проронихме и дума повече.
ТРИЙСЕТА ГЛАВА
Събуди ме скърцането на вратата, а нахлулата в стаичката светлина беше толкова ярка, че трябваше да закрия очите си.
— Ваше Величество? — обади се някой. — О, господи! Намерих го! — Изкрещя същият глас. — Жив е!
Край нас внезапно се развихри суетня от стражи и прислужници.
— Не успяхте да се доберете до долното скривалище ли, Ваше Височество? — попита един от стражите. Надникнах към нашивката с името му. Марксън. Не бях сигурна, но ми приличаше на човек с по-висок ранг в дворцовата стража.
— Не. Изпратих един страж да уведоми родителите ми. Наредих му да изпълни първо таза задача — обясни Максън, мъчейки се да позаглади косата си. По лицето му само за секунда се изписа болезнена гримаса.
— Кой беше стражът?
Максън въздъхна.
— Не видях името му. — После ме погледна въпросително.
— Аз също. Запомних само, че носеше някакъв пръстен на палеца си. Беше сив, навярно оловен.
Страж Марксън кимна.
— Бил е Тенър. За жалост, той не оцеля. Загубихме около двайсет и петима стражи и над десет души от прислугата.
— Какво? — покрих устата си аз.
Аспен.
Молех се да е невредим. Изминалата нощ беше толкова наситена с преживявания, че бях забравила да се тревожа за него.
— А родителите ми? Другите момичета от Елита?
— Всички са добре, сър. Но майка ви не беше на себе си от тревога.
— Излязла ли е от скривалището вече? — Максън поведе всички ни към коридора.
— Всички излязоха. Пропуснахме няколко от малките скривалища, затова тръгнахме на втора обиколка с надеждата да намерим вас и лейди Америка.