Елитът

Още като нанесох от болкоуспокояващия мехлем върху раните му, стана ясно, че върши работа. Видях как напрежението в раменете му постепенно се разсейва и това ме радваше, вселяваше ми усещането, че поне донякъде се реванширах за неприятностите, които му бях причинила.

От гърдите му се изтръгна ироничен смях.

— Знаех си, че тайната ми рано или късно ще излезе на бял свят. От години се мъча да измисля добра лъжа. Надявах се до сватбата да ми хрумне нещо правдоподобно, понеже знаех, че бъдещата ми съпруга ще види белезите, само че все удрям на камък. Някакви предложения?

Позамислих се за момент.

— И истината ще свърши работа.

Той кимна.

— Любимият ми вариант. Не и в този случай обаче.

— Май приключих.

Максън се поизвъртя и приведе тялото си плахо. Обърна се към мен и ме погледна с благодарно изражение.

— Отлично си се справила, Америка. Много по-добре от мен самия.

— Пак заповядай.

Очите му се задържаха върху моите и помежду ни се разстла тишина. Какво друго имаше за казване?

Погледът ми непрекъснато отскачаше към голите му гърди… и това трябваше да престане.

— Ще изпера ризата ти. — Скътах се в ъгъла и затърках ризата му, гледайки как водата се оцветява в ръждиво, преди да изтече в канала. Не си въобразявах, че кръвта ще се изпере, но поне имаше с какво да се занимавам.

Свърших с прането, изстисках я и отново я закачих на една от кукичките. Като се обърнах към Максън, той се взираше в мен.

— Защо никога не задаваш въпросите, на които искам да отговоря?

Не вярвах, че съм способна да седна на пейката до него, без да се изкуша да го докосна. Затова се настаних на пода срещу него.

— Не знаех, че правя така.

— Така правиш.

— Е, кой въпрос не съм ти задала, а искаш да ти задам?

Той въздъхна бавно и се наведе леко напред, опирайки лакти в коленете си.

— Не искаш ли да ти разкажа какво се случи с Крис и Селест? Не смяташ ли, че заслужаваш обяснение?