Елитът

Поех си дълбока глътка въздух и посегнах към дръжката.

— Америка?

Обърнах се. Максън стоеше в другия край на коридора.

— Здравей — отвърнах тромаво. Не бях очаквала, че някога ще го зърна отново.

Той ме доближи с бърза крачка.

— Изглеждаш абсолютно ослепително.

— Благодаря. — Докоснах плата на роклята си.

Помежду ни настана миг мълчание, докато се взирахме един в друг. Може би точно такъв беше смисълът на срещата ни: последен шанс да се погледаме.

Внезапно Максън се прокашля, спомняйки си същинския u смисъл.

— Говорих с баща ми.

— Така ли?

— Да. Стори ми се щастлив, че не съм загинал при снощното нападение. Както сама се досещаш, продължаването на кралската кръвна линия е от изключителна важност за него. Обясних му, че бях на косъм да умра заради избухливия му характер и приписах на теб заслугата за намирането на скривалище.

— Но аз не…

— Знам. Но не е нужно и той да знае.

Аз се усмихнах.

— После го уведомих, че съм ти дал урок за непокорното поведение. И по този въпрос не е необходимо да знае истината, но при добро желание би могла да се държиш, сякаш си получила назиданието си.

Не разбирах защо ми е да се преструвам, при положение, че съвсем скоро щях да съм в другия край на страната, но все пак кимнах.

— Тъй като, доколкото той е осведомен, дължа живота си на теб, стигна до заключение, че желанието ми да те задържа тук е оправдано, поне до известна степен, но само при условие, че спазваш поведение и си знаеш мястото.

Ококорих се насреща му, като не бях съвсем убедена, че го разбирах правилно.

— Реално погледнато, най-справедливо е да освободя Натали. Не е скроена за подобен живот, а и точно сега, когато семейството u е в траур, мястото u е у дома. Вече го обсъдихме с нея.

Аз продължавах да немея.

— Да ти обясня ли какво следва?

— Моля?

Максън се пресегна да вземе ръката ми.

— Ще останеш в двореца като участничка в Избора и в съревнованието, но ще има и някои промени. По всяка вероятност баща ми ще се държи грубо с теб и ще прави всичко по силите си да те изхвърли от играта. Смятам, че има как да му се противопоставим, но това ще отнеме време. Знаеш колко е безкомпромисен. Ще трябва да се подготвиш психически.

Аз кимнах.

— Мисля, че съм способна на това.

— Има и още. — Максън сведе поглед към килима, мъчейки се да подреди мислите си. — Америка, няма спор, че сърцето ми е твое още от самото начало. Сигурен съм, че вече го знаеш.

Когато вдигна очи към моите, цялото му същество говореше за това, а аз го чувствах с всяка клетка от тялото си.

— Да.

— Но онова, с което не разполагаш точно в този момент, е доверието ми.

Останах поразена.

— Моля?

— Разкрих ти толкова много от тайните си, защитих те по всеки възможен начин. И въпреки това, ядосаш ли ми се, действаш прибързано. Изолираш се, прехвърляш вината върху мен или пък най-фрапантното — впускаш се в планове за държавен преврат.