Елитът
- Автор: Касс Кира
- Серия: Изборът #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 9789542712084
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Елитът». Краткое содержание книги:
Колкото повече Америка се доближава до спечелването на короната, толкова колебанията й се засилват. Когато е с Максън, е във вихъра на новата и всепоглъщаща любов. Но всеки път, щом види първата си любов — Аспен, на пост из двореца, спомените й за предишния живот се завръщат. Но, докато сърцето й е раздвоено, останалата част от Елита знае точно какво иска. И шансът на Америка да бъде избрана се стопява все повече и повече…
Той се изсмя саркастично и отметна глава назад, сякаш не можеше да повярва на ушите си.
— Говоря сериозно. Когато ти сложи край на връзката ни, приех Избора като спасително въже, защото знаех, че поне ще ми даде време да забравя чувствата си към теб. Тогава ти взе че се появи в двореца и всички отново се преобърна. Ти беше човекът, който промени всичко, изоставяйки ме в къщичката на дървото; и като че ли си мислиш, че ако ми оказваш достатъчно натиск, можеш да върнеш живота ни към момента преди онази случка. Само че не става така. Дай ми шанс да те избера.
Докато думите се лееха от устата ми, съзнавах, че именно тази заблуда ни създаваше най-много главоболия. Любовта ми към Аспен бе продължила толкова дълго време, че просто бяхме приели някои неща за даденост. Но сега всичко беше различно. Вече не бяхме просто някакви си двама души от Каролина. Оттогава бяхме преживели твърде много, за да се преструваме, че отново можехме да сме онези щастливи хора.
— И защо не би избрала мен, Мер? Не съм ли аз единственият ти избор? — попита той с пропит от тъга глас.
— Да. Но това не те ли притеснява? Не искам да съм момичето, за което ще се ожениш, защото аз съм останала без друг вариант, а ти така и не си погледнал друга. Наистина ли искаш да ме получиш задочно?
— Не ме е грижа как ще те получа, Мер? — отвърна той с покъртен тон.
Внезапно се спусна към мен, обгръщайки лицето ми с длани. А после ме целуна яростно, заставяйки ме да си припомня кой всъщност беше той за мен.
Не можех да отвърна на целувката му.
Когато най-накрая се предаде, отдалечи лицето ми от своето, мъчейки се да разтълкува изражението ми.
— Какво се случва тук, Америка?
— Сърцето ми е разбито! Ето какво се случва! Имаш ли някаква представа как се чувствам? Толкова съм объркана в момента, ти си единственото нещо, което ми остана, а не ме обичаш достатъчно, за да ми оставиш глътка въздух.
Разплаках се и той най-сетне се смири.
— Съжалявам, Мер — прошепна. — Просто постоянно си мисля, че съм те загубил поради една или друга причина, а инстинктът ме принуждава да се боря за теб. По-силно е от мен.
Сведох поглед към пода, опитвайки да се взема в ръце.
— Ще почакам — обеща той. — Когато се почувстваш готова, пиши ми. Повярвай ми, обичам те достатъчно, за да ти дам глътка въздух. След изминалата нощ само това ме интересува. Да знам, че дишаш.
Оставих се в обятията му, позволявайки му да ме притисне към себе си, но чувството беше различно. Преди бях живяла с убеждението, че Аспен никога няма да напусне света ми, но сега за пръв път започвах да се усъмнявам в това.
— Благодаря ти — пророних. — Пази се, моля те. Не бъди герой, Аспен. Грижи се за себе си.
Той се откъсна от мен и ми кимна с глава, без да каже и дума. Целуна челото ми и се отправи към вратата.
Не помръднах от мястото си дълго време, не знаех какво да правя със себе си, затова просто зачаках прислужничките да се появят и да ми върнат разсъдъка за последен път.
ТРИЙСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Подръпнах роклята си.
— Не е ли прекалено изтънчена за случая?
— Никак даже! — възрази Мери.
Беше късен следобед, а те ме бяха пременили във вечерна рокля. Беше виолетова и изключително царствена. Ръкавите u стигаха до лактите ми, тъй като в Каролина времето беше по-хладно; по едното ми рамо се разстилаше пищна пелерина с качулка, в която щях да се загърна след кацането, а високата яка щеше да защити врата ми от вятъра. Прислужничките бяха вдигнали косата ми в толкова изящна прическа, че несъмнено по-красива не бях изглеждала в двореца. Прииска ми се да посетя кралица Амбърли, убедена, че дори тя щеше да остане впечатлена от вида ми.
— Не искам да се задържам повече — настоях. — И бездруго раздялата ми е трудна. Просто искам и трите да знаете колко съм ви благодарна за всичко. Не само за чистия ми и спретнат външен вид, но и за времето, което прекарахте с мен, както и за неуморните ви грижи. Никога няма да ви забравя.
— И ние винаги ще ви помним, госпожице — обеща Ан.
Аз кимнах и си повях с ръка.
— Добре, добре, достатъчно сълзи пролях за един ден. Ще ви помоля да съобщите на шофьора, че слизам ей сега. Имам още малко работа.
— Разбира се, госпожице.
— Все още ли е непристойно да се прегръщаме? — попита Мери, прехвърляйки погледа си от мен към Ан.
— Кого го интересува? — каза тя и трите се скупчиха край мен за последно.