Елитът

— Разбира се — каза Ан.

— За вас — винаги — подкрепи я Мери.

Аспен се прокашля дискретно.

— Дами, бихте ли ми отстъпили лейди Америка за момент. Щом ще напуска двореца днес, трябва да я запозная с някои мерки за сигурност. Не я опазихме толкова време само за да пострада точно сега. Ан, би ли u донесла чисти кърпи и други подобни неща. Все пак трябва да се завърне вкъщи като истинска дама. Мери, ако мога да те помоля за някаква храна? — И двете кимнаха. — А ти, Луси, може би имаш нужда от малко почивка?

— Не! — възрази тя и изопна рамене. — Готова съм да помогна.

Аспен се усмихна.

— Прекрасно.

— Луси, отиди в шивашкото ателие да довършиш роклята. След малко ще дойдем да ти помогнем. Не ме интересува кой какво казва, лейди Америка. Ще си тръгнете със стил — заяви ми Ан.

— Слушам, мадам — отвърнах аз и трите излязоха от стаята, затваряйки вратата след себе си.

Аспен дойде до мен, а аз станах от леглото, за да го погледна в очите.

— Мислех те за мъртва. Мислех, че съм те загубил.

— Не и днес — казах аз с вяла с усмивка. Сега, когато се уверявах колко тежка беше ситуацията, можех да запазя самообладание единствено с малко чувство за хумор.

— Получих писмото ти. Не е за вярване, че не си ми разказала за дневника.

— Нямаше как.

Той скъси разстоянието помежду ни и погали косата ми.

— Мер, щом не си успяла да го покажеш дори на мен, май не беше особено добра идея да го показваш пред цялата страна. И тази работа с кастите… Загубила си си ума, нали знаеш?

— О, знам, и още как. — Забих поглед в земята, припомняйки си цялата лудост от предишния ден.

— Значи, Максън те е дисквалифицирал заради това?

Въздъхнах.

— Не съвсем. Кралят настоя да си тръгна. Ей сега да ми предложи брак Максън, ще е напразно. Щом кралят казва „не", отпадам и точка.

— О! — отвърна простичко той. — Ще ми е странно в двореца без теб.

— Знам — въздъхнах аз.

— Ще ти пиша писма — побърза да ми обещае. — И ще ти изпращам пари, ако имаш нужда. Имам предостатъчно. Можем да се оженим веднага щом се върна у дома. Знам, че ще мине известно време, но…

— Аспен — прекъснах го аз. Нямах представа как да му обясня, че в момента сърцето ми беше разбито. — Имам нужда от малко спокойствие, дано ме разбереш. Трябва ми време да се възстановя след всичко това.

Той отстъпи назад видимо засегнат.

— Значи, не искаш да ти пиша, нито да се обаждам?

— Може би не веднага — отговорих му аз, мъчейки се да придам на думите си по-леко звучене. — Просто искам да прекарам известно време със семейството си и да се поопомня. След всичко, което ми се струпа тук, не мога…

— Чакай малко — спря ме той с вдигната ръка. Не продължи веднага, изучавайки лицето ми. — Все още го искаш… — Обвини ме той. — След всичко, което стори, след жестоката му постъпка спрямо Марли и дори сега, когато няма абсолютно никаква надежда да сте заедно, ти продължаваш да мислиш за него…

— Не е сторил нищо нередно, Аспен. Ще ми се да можех да ти кажа истината за Марли, но му дадох дума да си мълча. Не го виня за нищо. И знам, че всичко приключи, но по същия начин се чувствах и когато ти скъса с мен.