Елитът
- Автор: Касс Кира
- Серия: Изборът #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 9789542712084
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Елитът». Краткое содержание книги:
Колкото повече Америка се доближава до спечелването на короната, толкова колебанията й се засилват. Когато е с Максън, е във вихъра на новата и всепоглъщаща любов. Но всеки път, щом види първата си любов — Аспен, на пост из двореца, спомените й за предишния живот се завръщат. Но, докато сърцето й е раздвоено, останалата част от Елита знае точно какво иска. И шансът на Америка да бъде избрана се стопява все повече и повече…
Пое си въздух, за да укроти нервите си. Не бях допускала, че му е чак толкова нелицеприятна. Винаги проявяваше такова търпение спрямо момичетата. Накрая вдигна поглед към мен.
— Ти беше изборът ми. Единственият ми избор. Баща ми не беше особено доволен, но по онова време още не го беше ядосала. От теб се искаше само да кротуваш и щеше да ти позволи да останеш в двореца. Дори нямаше против да избера теб за принцеса, стига да спазваш поведение. Проявите ти на непокорство му дадоха възможност да ми натърти колко грешна е била преценката ми и да си подсигури последната дума.
Максън поклати глава.
— Но това е друга тема. Останалите момичета — Марли, Крис и Селест — бяха подбрани от съветниците. Марли беше фаворитката на народа, каквато е и Крис сега. — Той въздъхна. — Крис би била разумен избор. Ще ми се да ме допускаше до себе си, поне колкото да разбера дали помежду ни е възможна онази… тръпка. Иска ми се да добия поне малка представа. А що се отнася до Селест… има голямо влияние, звезда е по рождение. Връзката ни би изглеждала добре на телевизионния екран. Има някаква логика в това да избера жена, която е почти на моето обществено равнище. Допада ми, ако не за друго, то поне заради неотстъпчивостта си. Поне не е безгръбначно. Но съвсем ясно виждам, че е манипулаторка по природа и извърта ситуацията, така че да извлече полза за самата себе си. Знам, че когато ме прегръща, дърпа короната, а не мен самия към сърцето си.
Той затвори очи, сякаш предстоеше най-тежката част от изповедта му.
— Тя ме използва, така че не ме гризе съвестта, задето и аз я използвам. Няма да се учудя, ако някой я е подтикнал да ми се нахвърли. Уважавам факта, че Крис си има своите граници. И безспорно бих предпочел да съм в твоите обятия, но напоследък почти не ми говориш, така че… Толкова ли е осъдително, че искам да забравя всичко поне за петнайсет минути? Да се почувствам като човек? Да си въобразявам поне за малко, че някой ме обича? Съди ме, ако решиш, но не мога да се извинявам, задето искам нещо нормално в живота си.
Той впери поглед в очите ми, очаквайки упрека ми и същевременно надявайки се да не го виня.
— Разбирам те.
Сетих се за Аспен, за страстните му прегръдки и искрени обещания. Нима и аз не бях постъпила по абсолютно същия начин? Максън видимо се замисли доколко буквални бяха последните ми думи. Но това беше една от тайните, които не можех да му разкрия. Макар надпреварата да беше приключила за мен, не можех да допусна да ме възприема по такъв начин.
— Би ли избрал нея? Селест?
Той дойде до мен и внимателно седна на земята. Не можех да си представя колко ли го болеше гърбът.
— Ако ми се наложи, бих избрал нея пред Елиз или Натали. Но едва ли ще се стигне дотам, освен ако Крис не реши да си тръгне.
Аз кимнах.
— Крис е правилният избор. Ще е много по-добра принцеса, отколкото аз бих станала някога.
Той се изкиска.
— Поне не е такава размирница. Един господ знае какво би сполетяло страната ни, ако ти възседнеше престола.
Засмях се, понеже беше съвсем прав.
— По всяка вероятност щях да я доведа до катастрофа.
— Може би точно от това има нужда — отбеляза той все още с усмивка на лицето.
Поседяхме мълчаливо известно време. Питах се как ли би изглеждал светът ни
след такава катастрофа. Нямаше начин да свалим кралското семейство от управление — подобен преврат не беше по силите ни, но може би имаше начин да внесем някои промени. Държавническите позиции можеше да се възлагат чрез избори, а не да се наследяват. А кастите… колко мечтаех само да видя края им.
— Би ли ми направила една услуга? — попита Максън.
— Каква?
— Ами тази вечер ти споделих някои доста лични тайни. Чудех се дали не би отговорила на един мой въпрос?
Гледаше ме с такава чистосърдечност, че не смеех да му откажа. Надявах се да не съжаля за отзивчивостта си, но той наистина бе проявил искреност, каквато не заслужавах в онзи момент.
— Да. Какъвто и да е.
Той преглътна.
— Обичала ли си ме някога?
Максън се взря в очите ми и се зачудих дали не виждаше всичко в тях: чувствата, с които се бях борила, защото го мислех за такъв, какъвто не беше, всички онези чувства, на които дори не исках да дам име. Сведох глава.
— Когато помислих, че ти си отговорен за случилото се с Марли, всичко пред мен рухна. Не само заради ужаса, но и защото не исках да те възприема като такъв човек. Когато заговориш за Крис, когато си спомня как целуваше Селест… ме изпълва такава ревност, че едва успявам да си поема въздух. Когато на Хелоуин проведохме онзи разговор, започнах да мисля за общото ни бъдеще. И бях щастлива. Ако тогава ми беше предложил брак, щях да приема.