Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефана Моллова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”». Краткое содержание книги:
1. Керстин Гир: Рубиненочервено
2. Керстин Гир: Сапфиреносиньо
3. Керстин Гир: Смарагдовозелено
Кучка, как ли пък не! Може би това важеше за другите момичета от рода Монтроуз, но със сигурност не се отнасяше за Люси. За Люси, която всеки ден успяваше с нещо да го изуми, на която беше доверявал неща, несподелени с никой друг, с която...
Той пое дълбоко дъх.
— Защо спря? — попита Люси, но той вече се бе навел над нея и притисна устните си към нейните. През първите три секунди се страхуваше, че ще го отблъсне, но изглежда, тя преодоля изненадата си и отвърна на целувката му, в началото много предпазливо, а след това по-уверено.
Всъщност сега бе възможно най-неподходящият момент и всъщност ужасно бързаха, защото всеки миг можеше да започне скокът им във времето, и всъщност...
Пол забрави какво беше третото „всъщност“. Всичко, което имаше значение, беше тя.
Но изведнъж погледът му попадна върху една фигура с черна качулка и той отскочи уплашено назад. В първия момент Люси се взря в него объркано, после се изчерви и заби поглед надолу в краката си.
— Съжалявам — промълви притеснено. — И Лари Колман каза, че когато го целувам, усещането е сякаш някой му навира в лицето шепа неузряло цариградско грозде.
— Цариградско грозде? — Пол поклати глава. — И кой, по дяволите, е този Лари Колман?
Сега вече изглеждаше съвсем объркана и той дори не можеше да я вини за това. Някак си трябваше да опита да подреди хаоса в главата си. Издърпа Люси от светлината на факлите, хвана я за раменете и впи поглед в нейния.
— Сега ме чуй, Люси. Първо, целуваш сякаш... сякаш имаш вкус на ягоди. Второ, ако ми падне този Лари Колман, ще го фрасна по носа. И трето, задължително запомни докъде бяхме стигнали, защото в момента имаме един съвсем мъничък проблем.
Безмълвно посочи към високия мъж, който небрежно пристъпи от сенките на една каруца и се наведе към прозореца на каретата на французина. Очите на девойката се разшириха от уплаха.
— Добър вечер, бароне — каза мъжът. Той също говореше френски и при звука на гласа му Люси се вкопчи в ръката на Пол. — Толкова се радвам да ви видя! Пътят от Фландрия дотук е дълъг. — Мъжът смъкна качулката си.
От вътрешността на каретата се разнесе вик на изненада:
— Фалшивият маркиз! Какво правите тук? Какво означава това?
— И аз бих искала да знам — прошепна Люси.
— Така ли се поздравява собственото потомство? — отвърна развеселено високият човек. — Все пак съм внук на внука на вашия внук и въпреки че ме наричат Мъжът без име, мога да ви уверя, че си имам такова. За да бъдем точни, притежавам много имена. Мога ли да се присъединя към вас в каретата? Не е особено комфортно да стоя прав тук, а мостът ще бъде задръстен още доста време. — Без да изчака отговор или да се огледа още веднъж, той отвори вратата и се качи в каретата.
Люси беше дръпнала Пол още няколко крачи встрани, по-далеч от осветеното от факлите пространство.
— Наистина е той! Само че много по-млад. Какво ще правим сега?
— Нищо. Няма начин да отидем и да го поздравим! Изобщо не би трябвало да сме тук.
— Но защо той е тук?
— Просто съвпадение. В никакъв случай не бива да ни види. Ела! Трябва да се върнем на брега.
Но те не помръднаха от мястото си. И двамата втренчено се взираха в тъмния прозорец на каретата, запленени от тази сцена дори повече, отколкото от представлението в Глоуб Тиътър.
— При последната ни среща съвсем ясно ви дадох да разберете какво е мнението ми за вас — чу се от каретата гласът на френския барон.
— О, да, така е.
Незнайно защо, от тихия смях на посетителя, Пол го побиха тръпки.
— Решението ми е категорично! — Гласът на барона леко трепереше. — Ще предам този дяволски уред на Алианса, без значение какви пъклени методи ще използвате, за да ме спрете. Знам, че сте се съюзили с дявола.
— Какво иска да каже? — попита шепнешком Люси.
Пол само поклати глава.
Отново се чу тих смях.
— Моят тесногръд, заслепен родственик! Колко по-лесен би бил животът ви — а и моят! — ако бяхте послушали мен, а не вашия епископ или онези жалки фанатици от Алианса. Ако бяхте използвали разума си, вместо броеницата. Ако бяхте осъзнали, че сте част от нещо много по-голямо от онова, което ви проповядва свещеникът.
Отговорът на барона като че ли се състоеше от „Отче наш“. Люси и Пол го чуваха да мърмори тихо.
— Амин! — рече посетителят, въздишайки. — Значи това е последната ви дума по този въпрос?