Избрани творби в три тома, том 2
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Попов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома, том 2». Краткое содержание книги:
От всички срещнати мъже Сали предпочиташе Роджър Патън, който често посещаваше дома им. Той повече никога не намекна за ибсеновските черти у хората, но когато един ден дойде и я завари сгушила се на канапето над „Пер Гинт“, той я помоли да забрави казаното от него…, и че всичко това са глупости.
Веднъж следобед, през втората седмица, тя и Хари едва се задържаха на ръба на опасно скарване. Сали смяташе, че той постъпва съвсем необмислено, макар че поводът в случая бе някакъв непознат човек с неогладени панталони.
Вървяха към къщи между купчини високо натрупан сняг под слънце, което Сали Каръл едва различаваше. Минаха край едно момиченце, така увито в сиви вълнени дрехи, че приличаше на малко мече, и Сали Каръл не можа да устои на прилива на майчинско възхищение.
— Виж! Хари!
— Какво?
— Онова момиченце — видя ли лицето му?
— Да, защо?
— Приличаме на мъничка червена ягодка. О, колко е миличко!
— Но и твоето лице е вече почти толкова червено. Тук всеки е здрав. Щом проходим, и излизаме на студа. Прекрасен климат!
Тя го погледна и трябваше да се съгласи. Имаше вид на страшно здрав човек; такъв беше и брат му. Тази сутрин тя бе забелязала новата червенина на бузите си.
Изведнъж погледите им се приковаха, устремени в уличния ъгъл пред тях. Там един човек стоеше на колене, очите му напрегнато вперени нагоре, сякаш се готвеше да скочи към мразовитото небе. После и двамата избухнаха във висок смях, защото, щом дойдоха по-близо, откриха, че това е било само нелепа илюзия, получила се от крайно смачканите панталони на човека.
— Губим точка — каза тя все още усмихната.
— Ако съдим по панталоните, сигурно е южняк — предположи Хари закачливо.
— Защо, Хари?
Изненадата в погледа й, изглежда, го подразни.
— Тези проклети южняци.
В очите на Сали Каръл пламнаха огънчета.
— Не ги наричай така!
— Съжалявам, мила — каза Хари, но в извинението му личеше злост, — ти знаеш какво мисля за тях. Те са един вид дегенерати, съвсем не приличат на старите южняци. Живели са толкова дълго с негрите, че са станали мързеливи и некадърни.
— Млъкни, Хари! — извика гневно тя. — Не са такива! Може би са мързеливи, всеки би станал мързелив при този климат, но те са моите най-добри приятели и аз не мога да слушам да ги критикуват по такъв необоснован начин. Някои от тях са най-прекрасните хора на света.
— О, знам. Нищо им няма, като дойдат да учат в колежите на Севера, но от всяка окаяна, лошо облечена и мръсна сбирщина, която съм виждал, най-противни са южняците от малките градчета.
Сали Каръл стискаше до болка пръстите си в ръкавиците и хапеше яростно устни.
— Ето — продължи Хари, — в моя клас в Ню Хейвън имаше един и ние мислехме, че най-после сме открили истинския тип южняшки аристократ, но се оказа, че той не е никакъв аристократ, а просто син на политически авантюрист от Севера, собственик на целия памук край Мобийл.
— Един южняк не би говорил така, както говориш ти сега — каза тя спокойно.
— Липсва им енергията!
— Или нещо друго.
— Извинявай, Сали Каръл, но от теб самата съм чувал, че ти никога не би се омъжила…
— Това е съвсем друго. Казах ти, че сега не бих искала да свържа живота си с някое от момчетата в Тарлтън, но никога не съм правила широки обобщения.
Вървяха мълчаливо.
— Вероятно бях малко груб, Сали Каръл. Съжалявам.
Тя кимна с глава, но не отговори. Пет минути по-късно те стояха в антрето и тя неочаквано го прегърна.
— О, Хари — извика тя и очите й се наляха със сълзи, — дай да се оженим следващата седмица. Страхувам се от такива избухвания, Хари. Оженим ли се, няма да е така.
Но Хари все още не можеше да преглътне вината си.
— Това ще бъде идиотско. Нали решихме за март.