Избрани творби в три тома, том 2
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Попов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома, том 2». Краткое содержание книги:
— Хари!
Пак нямаше отговор. Звукът, който издаде, се търкулна подигравателно към дъното на коридора.
В този миг угаснаха лампите и тя остана в пълен мрак. Нададе тънък уплашен вик и се свлече като студен малък вързоп върху леда. При падането почувствува, че нещо стана с лявото й коляно, но едва го забеляза, тъй като я обхвана някакъв дълбок ужас, много по-голям от страха, че се е загубила. Тя беше сама с тази невидима сила, дошла от Север, от печалната самота на прикованите от леда китоловни кораби в Арктическите морета, от бездимните, неизбродни пустини, осеяни с белите кости на авантюристите. Това беше леденият дъх на смъртта, спускаше се ниско над земята, за да я сграбчи.
С яростна, отчаяна енергия Сали Каръл отново се изправи и тръгна сляпо в тъмнината. Трябваше да се измъкне. Иначе можеше да остане с дни загубена тук, да замръзне, да лежи покрита с лед, като онези трупове, за които беше чела, останали съвършено запазени до стопяването на глетчера. Хари сигурно си е помислил, че е излязла с другите, затова и той си е отишъл; никой нямаше да узнае до късно на следващия ден. Тя посегна жалостиво към стената. Бяха казали метър дебела, цял метър!
— О!
От двете и страни край стената Сали Каръл усещаше да пълзят същества, влажни души, обитатели на този дворец, на този град, на този север.
— О, изпратете някой… изпратете някой! — извика силно тя.
Кларк Дароу, той щеше да разбере; или Джо Юинг; не можеше да остане тук и вечно да се лута, да замръзне всичко в нея — сърце, тяло и душа. Това е тя, това е Сали Каръл! Но защо, тя бе толкова щастливо същество! Едно щастливо малко момиченце. Обичаше топлината, лятото и „Дикси“. Тези неща тук й бяха чужди… чужди.
— Ти не плачеш — каза някой високо. — Вече никога няма да плачеш. Сълзите ти просто ще замръзнат; тук всички сълзи замръзват.
Сали Каръл се просна с цялата си дължина върху леда.
— О, господи! — запъна се тя.
Измина дълъг низ от минути и с голяма умора тя усети, че очите й се затварят. Тогава някой сякаш седна близо до нея и взе лицето й в топлите си меки ръце. Тя с благодарност погледна нагоре.
— Но това е Марджори Лий — изпя тихичко тя на себе си. — Знаех, че ще дойдеш.
Това наистина бе Марджори Лий и точно такава, каквато Сали Каръл си я представяше — с младо, бяло чело, широки примамващи очи и рокля от някаква мека материя, на която беше много приятно да опреш глава.
— Марджори Лий.
Сега все повече и повече се смрачаваше, всички тези надгробни плочи трябва да се пребоядисат, да, но това ще ги развали. Все пак добре е да можеш да ги виждаш.
Следващите мигове потекоха бързо, после бавно, но накрая сякаш се разтваряха в безброй замъглени лъчи, като че ли насочвайки се към някакво бледожълто слънце и тя чу силен тракащ шум да нахлува в новонамереното спокойствие.
Това бе слънцето и светлината; факла, и още една, и друга след нея, и гласове; под факлата едно лице доби плът, здрави ръце я вдигнаха и тя почувствува нещо на бузата си, беше мокро. Някой я беше хванал и търкаше лицето й със сняг. Колко нелепо — със сняг!
— Сали Каръл! Сали Каръл!
Пред нея стоеше Опасният Дан Макгру и две други физиономии, които не познаваше.
— Дете, дете. Търсихме те цели два часа. Хари едва не се побърка.
Всичко стремглаво се връщаше ка мястото си — пеенето, факлите, страшният рев на маршируващите клубове. Тя се сгуши в ръцете на Патън и нададе дълго, тихо стенание.
— О, аз искам да се махна оттук! Връщам се у дома. Заведете ме у дома. — Гласът й се превърна в писък и сърцето на Хари, който тичаше от съседния коридор, се изпълни с хлад. — Утре! — извика тя не на себе си с луда, необуздана страст. — Утре! Утре! Утре!
VI
Богатството на златната слънчева светлина лееше твърде изтощителна и все пак странно приятна топлина върху къщата, която цял ден гледаше прашната улица. Две птици вдигаха голям шум, намерили хладно място сред клоните на едно дърво от съседния двор, а на пътя негърка мелодично съобщаваше, че може да достави ягоди. Това ставаше следобед през месец април.
Сали Каръл Хапър, опряла брадичка на ръката си, а ръката на старото си място до прозореца, се взираше сънливо в лъскавата прах, над която за първи път тази пролет трептеше горещината. Тя гледаше как един много стар форд излиза опасно от ъгъла и с гръм, пъшкане и подскачане спира на края на алеята. Тя не издаде звук, но миг след това пронизващо познато изсвирване разцепи въздуха. Сали Каръл се усмихна и премигна.