Избрани творби в три тома, том 2

Тя веднага го хареса, с рижаво-кафяви мустаци под бледосини очи, които носеха нещо в себе си, липсващо в другите очи — усещането, че те разбират. По време на вечерята те си размениха случайни думи и тя си науми да го види отново.

След кафето я представиха на много приятни млади хора. Те танцуваха съзнателно безупречно и смятаха, че е в реда на нещата да й говорят само за Хари.

„Господи — помисли си тя, — говорят така, сякаш със сгодяването си съм станала по-стара от тях и сега ще се оплача на майките им.“

На Юг сгоденото момиче, дори младата омъжена жена, очаква същите предвзети шеги и ласкателства, отправяни към току-що влезлите в обществото момичета. Един младеж, който добре поде темата за очите на Сали Каръл и как те са го примамили още с влизането му в стаята, страшно се обърка, когато узна, че тя е на гости у семейство Белами и че е годеница на Хари. Той, изглежда, сметна, че е проявил някаква рискована и непростима нетактичност, стана незабавно официален и при първа възможност се измъкна.

Тя много се зарадва, когато Роджър Патън я отне от кавалера й с предложение да поседнат за малко.

— Е, как е — осведоми се той, като мигаше весело — нашата Кармен от Юга?

— Чудесно. А как е… как е Опасният Дан Макгру6? Съжалявам, но това е единственият северняк, за когото знам нещо повече.

Изглежда, това му хареса.

— Разбира се — призна той, — като професор по литература не се предполага да съм чел „Опасният Дан Макгру“.

— Вие местен ли сте?

— Не, аз съм от Филаделфия. Прехвърлен от Харвард да преподавам френски. Тук съм вече от десет години.

— Девет години, триста шейсет и четири дни повече от мен.

— Харесва ли ви тук?

— Ъхъ. Много дори.

— Наистина?

— Защо пък не! Не приличам ли на човек, който се забавлява?

— Преди минута видях как погледнахте през прозореца и потреперихте.

— Просто от въображението ми — засмя се Сали Каръл. — Свикнала съм всичко вън да е тихо и понякога, когато поглеждам през прозореца и виждам как се носи снежна вихрушка, струва ми се, че нещо мъртво се движи.

Той кимна с разбиране.

— Били ли сте по-рано на Север?

— Била съм два пъти през юли в Ашвил, Северна Каролина.

— Компанията е приятна, нали? — каза Патън и посочи танцуващите.

Сали Каръл се сепна. Такава беше и забележката на Хари.

— Безспорно! Те са… кучета.

— Какво?

Тя пламна.

— Съжалявам. Прозвуча по-лошо отколкото исках. Виждате ли, аз винаги деля хората на котки и кучета независимо от пола им.

— Вие каква сте?

— Котка. Такъв сте и вие. Такива са и повечето мъже от Юга, а също и тукашните момичета.

— Какъв е Хари?

— Хари е определено куче. Такива са и всички мъже, които срещнах тази вечер.