Избрани творби в три тома, том 2

— Изненадата си ти, Хари — каза тихо тя и протегна ръце към него.

Но след една кратка целувка той, изглежда, силно желаеше да изтръгне ентусиазъм от нея.

— Имам предвид града. Харесва ли ти? Чувствуваш ли живеца му във въздуха?

— О, Хари — засмя се тя, — трябва да ми дадеш време. Не бива просто да ме обстрелваш с въпроси.

Тя смукна от цигарата си с въздишка на задоволство.

— Иска ми се да те попитам нещо — започна той, сякаш се извиняваше — вие, южняците, държите много на семейството си и впрочем не казвам, че това не е хубаво, но ти ще откриеш, че тук е малко по-различно. Искам да кажа, че ще забележиш много неща, които отначало ще ти се сторят един вид грубо самоизтъкване. Просто запомни, че това е град на три поколения. Всеки има баща и половината имат дядовци. По-назад не отиваме.

— Разбира се — промърмори тя.

— Виждаш ли, дедите ни са създали града и докато са го създавали, много от тях е трябвало да заемат твърде странни служби. Например има една жена, която сега е нещо като еталон за обществено положение в града, а баща й е бил първият градски боклукчия — ето такива работи.

— Ти какво? — каза Сали Каръл недоумяващо. — Да не би да предполагаш, че ще започна да правя бележки относно хората?

— Ни най-малко — прекъсна я Хари, — и аз не търся извинение за когото и да било. Просто така… е, миналото лято от Юга дойде едно момиче и изприказва някои нетактични неща… о, аз исках просто да те предупредя.

Изведнъж Сали Каръл се почувствува възмутена, сякаш някой несправедливо я беше напляскал, но Хари очевидно сметна въпроса за приключен, защото продължи с голям изблик на въодушевление.

— Знаеш ли, сега започва карнавалът. Единственият от десет години насам. Строят и леден дворец, за първи път от осемдесет и пета година. Издигат го с блокове от най-прозрачния лед, който може да се намери… и в огромни размери.

Тя стана, отиде до прозореца, дръпна тежките турски вавеси и погледна навън.

— О! — извика неочаквано тя. — Две малки момченца правят снежен човек! Хари, мога ли да сляза и да им помогна?

— Ти сънуваш! Ела при мен и ме целуни.

Тя напусна доста неохотно прозореца.

— Не мисля, че това е много подходящ климат за целувки, нали? Искам да кажа, че на човек не му се иска да стои на едно място.

— И няма да стоим. Взех си отпуска за първата седмица от престоя ти. А довечера сме на вечеря с танци.

— О, Хари — призна тя и се свлече наполовина в скута му, наполовина на възглавниците. — Аз наистина се чувствувам объркана. Още нямам представа дали ще ми хареса, или не, не знам и какво очакват хората от мен, и въобще… Трябва да ми кажеш, мили.

— Ще ти кажа — отвърна тихо той, — ако ми признаеш, че се радваш на идването си тук.